Това са трета и четвърта част – или серия – от киноромана на Борис Акунин, посветен на двубоя между руското и германското разузнаване през Първата световна война. Главните герои са немецът Зеп фон Теофелс и руснакът Алексей Романов, като в първите две серии сблъсъкът между тях беше пряк, а тук те участват поотделно в двете части. Прочетох и тези две книжки с лекота и удоволствие, а синът ми ги чакаше с огромно нетърпение и ме накара да ги купя в деня на излизането им.[[more]]Тези произведения на Акунин наистина са малко инфантилни с иронично преувеличената емоционалност на героите, театралните обрати на действието и ретро романтиката на дореволюционния Петербург. Отлично четиво за юноши – образователно, забавно и динамично.
Не можех да не си помисля, докато проследявах перипетиите на фон Теофелс и Романов, че в България ужасно много ни липсва автор като Акунин с неговата хиперболизирана и романтична представа за Русия. В българската литература може би само Димитър Димов (извън „Тютюн“) и Людмил Стоянов разказват истории, в които има романтика и страсти извън дребно битовото и еснафското. Може да е излишно сантиментално, но понякога ми е приятно да чета истории за онова време, в което думи като „чест“, „кавалер“, „джентълмен“, „благородник“, „девица“, „галантност“, „невинност“ са имали точно определен смисъл. Ако не друго, Борис Акунин знае чудесно значението на всяка една от тях.
