Неделен книжен клуб

Снежният човек, Ю Несбьо

Самият Хари Хуле заслужава отделно внимание, защото той е толкова архетипен за този тип литература и толкова близък до най-добрите образци на антигерои на жанра, че чак ми се струва, че го познавам лично.

Снежният човек, Ю Несбьо

Хубаво е да знаем, че добрите криминални романи ги има и са все така добри. Направени от сгъстено напрежение, подплатени с мрачни тонове, тук-таме набраздени от дълбока човечност. Такъв е романът на Ю Несбьо „Снежният човек“, посветен на най-новия случай на добре познатия ни инспектор от норвежката полиция, Хари Хуле.

Зловеща поредица от серийни убийства на омъжени жени с деца бележи мрачните ноемврийски дни на първия сняг в Осло, когато появата на снежен човек в двора на съседите може да вещае само страшно престъпление. Интригата сама по себе си е достатъчно добра, но когато прибавим и премерената доза ужас, която „Снежният човек“ ни отпуска като с капкомер, нещата придобиват онзи познат страшно-приятен привкус, заради който изобщо обичаме криминални романи.

Самият  Хари Хуле заслужава отделно внимание, защото той е толкова архетипен за този тип литература и толкова близък до най-добрите образци на антигерои на жанра, че чак ми се струва, че го познавам лично. Най-близък ми се вижда обаче до образа на шведския инспектор Валандер от тв поредицата с Кенет Брана. Така или иначе, Хари Хуле и неговата отдаденост на работата, която все някой трябва да свърши, и тъмната страна в най-широк смисъл, е това, което те вкарва емоционално в действието на романа. Невъзможната му любов пък ти дава право на надежда, че краят може и да е добър..., макар че в един роман за серийни убийства това просто няма как да стане. В живота впрочем, също.