ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Снежният човек, Ю Несбьо

Снежният човек, Ю Несбьо

Хубаво е да знаем, че добрите криминални романи ги има и са все така добри. Направени от сгъстено напрежение, подплатени с мрачни тонове, тук-таме набраздени от дълбока човечност. Такъв е романът на Ю Несбьо „Снежният човек“, посветен на най-новия случай на добре познатия ни инспектор от норвежката полиция, Хари Хуле.

Зловеща поредица от серийни убийства на омъжени жени с деца бележи мрачните ноемврийски дни на първия сняг в Осло, когато появата на снежен човек в двора на съседите може да вещае само страшно престъпление. Интригата сама по себе си е достатъчно добра, но когато прибавим и премерената доза ужас, която „Снежният човек“ ни отпуска като с капкомер, нещата придобиват онзи познат страшно-приятен привкус, заради който изобщо обичаме криминални романи.

Самият  Хари Хуле заслужава отделно внимание, защото той е толкова архетипен за този тип литература и толкова близък до най-добрите образци на антигерои на жанра, че чак ми се струва, че го познавам лично. Най-близък ми се вижда обаче до образа на шведския инспектор Валандер от тв поредицата с Кенет Брана. Така или иначе, Хари Хуле и неговата отдаденост на работата, която все някой трябва да свърши, и тъмната страна в най-широк смисъл, е това, което те вкарва емоционално в действието на романа. Невъзможната му любов пък ти дава право на надежда, че краят може и да е добър..., макар че в един роман за серийни убийства това просто няма как да стане. В живота впрочем, също.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...