Исках да мине време, да отлежи книгата на Албена Шкодрова в съзнанието ми, за да не бъде първосигнално заключението ми, че това е най-смисленият, обективен и увлекателен разказ за социализма, който съм чела въобще.
Ето, казвам го. Това е най-хубавата книга за социализма в България, която е предназначена за широката публика и от която ще си припомниш или ще разбереш.
Докато четях, много пъти си мислех, че книгата трябва да влезе в учебниците, за да не остане и грам съмнение или новопридобита носталгия у младите хора, които никога не са връзвали пионерски връзки, по въпроса какво е представлявал този период от живота ни, докато все още има хора, които могат да го потвърдят. Тук е моето детство и юношество, животът на майка ми и баща ми, животът на умирисаната ни на печени чушки и зеле кооперация, животът на един народ, който е бил принуден да оцелява, мимикрирайки половин век.[[more]]Идеята да се разкаже социализма чрез храната е гениална. Честно казано, очаквах поредното книжле, изпъстрено със стари снимки на капачки от кисело мляко, дъвки-цигари, шапки от вестник, кибрити и кучета-касички. Посрещна ме обаче едно изчерпателно изследване, което в нито един момент не е осъдително (а дори е деликатно), което последователно и аналитично представя истината за хранително-вкусовата промишленост на България. И понеже храната не е компютър “Правец” нито почивка в база на ЦК на БКП, а се отнася до всички, тази книга разкрива всъщност картината на обществените отношения и качеството на живот през тези 45 години.
Всичко това е представено в свеж стил, който нито за минута не става досаден от множеството документирани случки, разкази за куриозни кулинарни открития и практики за лично оцеляване в бездарната и импотентна социалистическа реалност.
Прочетете тази книга, заслужава си.
Повече от Елена можете да намерите на фейсбук страницата Italian Days.
