ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„София – London – София“ – една история в сегашно време от Теодора Славова

„София – London – София“ – една история в сегашно време от Теодора Славова
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Сигурни сме, че сте чели много от нейните материали в Момичетата от града... за любовта и за всички онези бедствия, в които сами я въвличаме. Теодора обича да пише и се чувства щастлива, докато го прави. „Толкова спокойна, толкова себе си, толкова на място се чувствам само когато пиша.“ Затова не сме изненадани, че можем да ви представим нещо повече от нея. Само преди броени дни излезе нейната първа книга „София – London – София“ – една история в сегашно време, и сме щастливи, че сме сред първите, които вече я държат в ръцете си. 

В началото Теодора я пуска под формата на блог-роман, за да бъде напълно достъпна до всички, но не я качва цялата, а решава точно като блог – да пуска глава по глава. Първо един път седмично, а малко след това и два пъти. Заради нетърпеливите читатели, които искат още и още от тази история. „За мен това е първа книга. Моето име не е популярно като автор, като писател пък съвсем, и защо да не подаря първата си книга на хората. Реших да го направя, както мисля, че трябва да се направи, както вярвам, че тази книга заслужава да бъде представена. За мен тя е много специална. Всички герои са ми специални“, категорична е Теодора.

Малко след като пуска поредната си глава онлайн обаче, й се обаждат от издателство „Потайниче“ с предложение да я издадат по традиционния начин – на хартия. Броени седмици по-късно книгата вече е факт и ако си мислите, че това е поредният маркетингов ход, ви уверяваме, че не е. Защото, когато една книга трябва да намери своя път към читателите, успява да достигне до тях, независимо по какъв начин.

Началото ли? То е лесно. Сяда една вечер и знае, че ще напише някакъв текст, не знае какъв. „И той започна да върви, и не спираше“, споделя тя. Докато не стига до 17-а страница, когато я застига така нареченият писателски блокаж. Мислела си, че няма да продължи, но не само продължила, но и не успяла да спре повече. „Аз живеех в тази книга, излизах навън и не знаех в София ли съм, или в Лондон“, спомня си Теди. И ако преди с вълнение е създавала всеки текст, то със сигурност вълнение е малко да се каже за онова, което изпитвала, че този път текстът ще прелее в книга.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...