Неделен книжен клуб

„София – London – София“ – една история в сегашно време от Теодора Славова

Едно момиче от града и нейната първа книга

„София – London – София“ – една история в сегашно време от Теодора Славова

Сигурни сме, че сте чели много от нейните материали в Момичетата от града... за любовта и за всички онези бедствия, в които сами я въвличаме. Теодора обича да пише и се чувства щастлива, докато го прави. „Толкова спокойна, толкова себе си, толкова на място се чувствам само когато пиша.“ Затова не сме изненадани, че можем да ви представим нещо повече от нея. Само преди броени дни излезе нейната първа книга „София – London – София“ – една история в сегашно време, и сме щастливи, че сме сред първите, които вече я държат в ръцете си. 

В началото Теодора я пуска под формата на блог-роман, за да бъде напълно достъпна до всички, но не я качва цялата, а решава точно като блог – да пуска глава по глава. Първо един път седмично, а малко след това и два пъти. Заради нетърпеливите читатели, които искат още и още от тази история. „За мен това е първа книга. Моето име не е популярно като автор, като писател пък съвсем, и защо да не подаря първата си книга на хората. Реших да го направя, както мисля, че трябва да се направи, както вярвам, че тази книга заслужава да бъде представена. За мен тя е много специална. Всички герои са ми специални“, категорична е Теодора.

Малко след като пуска поредната си глава онлайн обаче, й се обаждат от издателство „Потайниче“ с предложение да я издадат по традиционния начин – на хартия. Броени седмици по-късно книгата вече е факт и ако си мислите, че това е поредният маркетингов ход, ви уверяваме, че не е. Защото, когато една книга трябва да намери своя път към читателите, успява да достигне до тях, независимо по какъв начин.

Началото ли? То е лесно. Сяда една вечер и знае, че ще напише някакъв текст, не знае какъв. „И той започна да върви, и не спираше“, споделя тя. Докато не стига до 17-а страница, когато я застига така нареченият писателски блокаж. Мислела си, че няма да продължи, но не само продължила, но и не успяла да спре повече. „Аз живеех в тази книга, излизах навън и не знаех в София ли съм, или в Лондон“, спомня си Теди. И ако преди с вълнение е създавала всеки текст, то със сигурност вълнение е малко да се каже за онова, което изпитвала, че този път текстът ще прелее в книга.

Има още...


Важно е да уточним, че този роман не е любовен, не е и чиклит, както биха се заблудили някои хора в началото. Това е социален роман за времето, в което живеем. Но без мелодрама, без самосъжаление, без това пусто българско страдание, както би казала Теодора. Има амбиции, сблъсъци, дилеми, тъга, притеснения, страх, но и преодоляване, действия и все пак любов.

„Много любов има в романа и е една такава неразбрана, объркана, нахална, неотиваща си, досадна“, казва Теди.

Такава, каквато в живота все по-малко си позволяваме да изпитваме. Страх ни е да я изпитваме. И да ни обичат ни е страх! „Ставаме си самодостатъчни, което модерните гурута казват, че е много хубаво, обаче не е. Не е нужно да демонстрираме винаги, че сме толкова силни. Понякога можем да сме слаби, да кажем: „Аз те обичам и не ми пука дали ти ме обичаш, просто искам да ти го кажа.“

А героите в романа? Има ли нещо от нея в някой от тях? Да, във всеки един има по нещо от Теодора, но и не напълно. „Тя е базирана на едно зрънце истина  тениските с маската на Дарт Вейдър, на които пише Come to the dark side we have cookies. Тези тениски са истински, те са две, купени са по едно и също време, от едно и също място в Лондон. Едната си остана в Лондон, а другата замина за София. Това е истината в книгата“, издава ни тя. И за първи път споделя с всички толкова много от нейния свят. Свят, в който вече има още няколко идеи за книги, истории, които заслужават да бъдат разказани, и време за писане. Но и за живеене. Защото, както казва писателят Нийл Геймън – не става само с писане и четене, и да се живее трябва!

А както казва Брияна, главната героиня в книгата: „Защо бе, мамка му, не можем да я караме по-леко и да сме щаствили с настоящето?! Хората вечно искат още – доказателства, признание, гаранции за вечност. Убиват хиляди моменти днес заради презумпцията за идеално утре. Не искам да мисля за утре. Искам моя съвършен момент сега, в този миг.“

Вижте и трейла на "София-London-София":

 

Историята на едно любовно писмо