ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Списание „Съвременник“, брой 4, 2014 г.

Списание „Съвременник“, брой 4, 2014 г.

Читател и почитател съм на списание „Съвременник“, откакто се помня. Сега, когато изборът на качествена литература на всякакви езици е достатъчно голям, все по-рядко посягам към „Съвременник“ в книжарницата, но поне един път годишно нещо от анонсите на корицата привлича вниманието ми и се прибирам със списание вместо с книга.

Този път го купих заради романа на Льо Клезио „Животът и любовта на Диего и Фрида“, по който е направен филмът „Фрида“ със Салма Хайек. Чела съм „Пустиня“ на Льо Клезио и помня, че стилът му беше особен, тежък и малко труден за преглъщане; от друга страна Нобеловата награда за литература му е връчена именно защото не прави компромиси с лесното поднасяне на фактите, а описва всичко подробно, изчерпателно и интересно. Тук, в романа за любовта на Диего и Фрида, има и от двете – трудна за четене книга с изключително наситени с информация и детайли изречения, но именно затова изчерпваща напълно всички възможни въпроси около живота на Фрида, на Диего, семействата им и епохата, в която живеят. Освен това е чудесно, че цялото списание е пълно с картините на Фрида и Диего и веднага може да се види всичко, за което се разказва в текста.

Има наистина огромна разлика между тази книга и филма, създаден по нея. Колкото тук всичко е прецизно, изчерпателно и буквално затлачено с думи, толкова там е цветно, искрящо и преливащо от емоции. Честно казано, на мен филмът ми хареса повече, макар че от романа научих безброй интересни неща.

Същото мога да кажа и за друг филм, който много харесвам, „Планината Броукбек“ по едноименния разказ на Ани Пру. Колкото филмът е емоционален и въздействащ, толкова разказът е лаконичен и някак неизразителен. В „Съвременник“ има друг разказ на Ани Пру, написан в същия стил, но този път самата история е такава, че тази дистанцираност оставя на читателя място да види събитията отстрани и да ги осмисли по-добре. Много хубав е и разказът на Алис Мънро – носителката на Нобеловата награда от миналата година, чиито разкази току-що бяха издадени на български.Този път съм много разочарована от поезията, която обикновено чета с голямо желание. Публикуваните автори са главно родни поети – признавам, до един непознати за мен, както и прозаиците, – но нито един не ме впечатли достатъчно, за да се опитам да запомня името му. Не разбирам защо буквалното, битовото и ежедневно-смазващото е на толкова голяма почит в българската съвременна литература. Аз пък искам да има небе, криле, цветове – както при Фрида; нима тя е живяла лесен живот?

Има и още, още много. Това му е най-хубавото на „Съвременник“, че при всяко разочарование просто прелистваш няколко страници – и там има нещо съвсем друго, нещо различно и, може би, точно за теб.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...