ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Съпругата“ и жените в голямата литература

„Съпругата“ и жените в голямата литература

Издателство "Колибри"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Случи се така, че най-напред гледах филма „Съпругата“ на CineLibri и той ми хареса толкова много, че веднага си купих и книгата. Оказа се, че съм направила мъдър избор – двете произведения се пресичат и разминават по начин, който ги допълва, без да са изцяло идентични. Филмът е с Глен Клоуз, която е невероятна, книгата е написана в стила на Филип Рот или Сол Белоу, в най-добрите традиции на голямата американска проза. И двете са отлични по свой начин.

Жените в голямата литература се броят на пръстите на едната ръка. Добавете Мег Уолицър към тях.

В романа „Съпругата“ Джо и Джоан Касълман пътуват към Хелзинки, където той ще получи награда за литература. Авторката не се е осмелила да го направи Нобелов лауреат, а е съчинила нещо максимално близко. Във филма двамата отиваха в Стокхолм и тържествената церемония по връчването на наградата е подобаващо зрелищна за големия екран. Така или иначе това голямо признание извежда на преден план Касълман с техните страсти и тайни. Джо е суетен, похотлив и самовлюбен, Джоан е умна, потайна и търпелива. Трите им деца, подложени на толкова противоречиво влияние, са странни и дистанцирани от родителите си.

Книгата разказва основно за миналото на семейството, за запознанството им в колежа и за първия роман, „Орехът“, който двамата пишат заедно, за необикновеното им творческо и житейско партньорство. Накрая Джоан все пак решава да напусне съпруга си и докато във филма това е показано по-скоро като емоционално решение, назрявало дълго у нея, в книгата тя иска най-после да открие своя глас и да се опита да напише книга. И понеже всички книги на Касълман са автобиографични, иска ми се да вярвам, че ако не Джоан, то Мег Уолицър е написала тази книга.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...