Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

„Съпругата“ и жените в голямата литература

„Съпругата“ и жените в голямата литература

Издателство "Колибри"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Случи се така, че най-напред гледах филма „Съпругата“ на CineLibri и той ми хареса толкова много, че веднага си купих и книгата. Оказа се, че съм направила мъдър избор – двете произведения се пресичат и разминават по начин, който ги допълва, без да са изцяло идентични. Филмът е с Глен Клоуз, която е невероятна, книгата е написана в стила на Филип Рот или Сол Белоу, в най-добрите традиции на голямата американска проза. И двете са отлични по свой начин.

Жените в голямата литература се броят на пръстите на едната ръка. Добавете Мег Уолицър към тях.

В романа „Съпругата“ Джо и Джоан Касълман пътуват към Хелзинки, където той ще получи награда за литература. Авторката не се е осмелила да го направи Нобелов лауреат, а е съчинила нещо максимално близко. Във филма двамата отиваха в Стокхолм и тържествената церемония по връчването на наградата е подобаващо зрелищна за големия екран. Така или иначе това голямо признание извежда на преден план Касълман с техните страсти и тайни. Джо е суетен, похотлив и самовлюбен, Джоан е умна, потайна и търпелива. Трите им деца, подложени на толкова противоречиво влияние, са странни и дистанцирани от родителите си.

Книгата разказва основно за миналото на семейството, за запознанството им в колежа и за първия роман, „Орехът“, който двамата пишат заедно, за необикновеното им творческо и житейско партньорство. Накрая Джоан все пак решава да напусне съпруга си и докато във филма това е показано по-скоро като емоционално решение, назрявало дълго у нея, в книгата тя иска най-после да открие своя глас и да се опита да напише книга. И понеже всички книги на Касълман са автобиографични, иска ми се да вярвам, че ако не Джоан, то Мег Уолицър е написала тази книга.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...