“Следи от лапи на лунна светлина” – още заглавието на тази книга съвсем ясно показва каква е тя: поетична, изпълнена със сантименталност, трогателна, красива. А допълнението “историята на Тоби Джъг, един прекрасен котарак” може да ви накара да помислите, че е за деца. Но не е точно така. Това наистина е книга, която да прочетете на детето си, но тя ще достави неимоверно удоволствие и на самите вас, а в същото време може спокойно да я подарите дори на баба си. И причината за тази възрастова безграничност е съвсем проста и дори може да прозвучи клиширано – защото за обичта няма възраст. За привързаността, за приятелството, за грижовността, за желанието да помогнеш на другия, за способността да се насладиш на присъствието на близките - за всички тези чувства възраст няма и добре, че е така, иначе колко ли сив живот щяхме да живеем.[[more]]
И преди да сте решили, че това е някаква разтърсваща любовна история, нека поясня. Да, това е книга за обичта, която се заражда между един човек и неговата котка.
“Следи от лапи на лунна светлина” е историята на мъж, който в студена снежна нощ спасява коте, а след това то самото така променя живота му, че накрая се оказва, че всъщност котето спасява човека. Но това е и книга за удоволствието от простите неща, за богатството на съзерцанието, за безгрижното бездействие – за разходки, за излежаване на шезлонг, за взиране в залези и задачи, ограничаващи се до приготвяне на котешка храна и вадене на картофи в градината.
Често ние самите не си даваме сметка на какъв стрес се подлагаме не само в ежедневието си, но и в книгите и филмите, които са предопределени за времето ни уж за разтоварване. Дори във въображаемия си свят се натоварваме с убийства, жестокост, ужаси… А понякога имаме нужда от спокойствие, красота и топлина.
“Следи от лапи на лунна светлина” е извор точно на такива емоции. Да четеш за приключенията на един необикновен котарак, за безгрижните летни следобеди, за дългите разходки – това всъщност има неповторимо успокояващо действие. Тази книга е като да отделиш пет минути в забързаното си ежедневие, за да погледаш залеза. Тя е като медитация – даряваща спокойствие и усещане за пълнота. Защото всички ние имаме нужда от вярата, че въпреки всичко съществува вечна обич – дори и да не е точно такава, каквото сме си я представяли.
