Мисля, че развивам пристрастеност към думите, написани от Вирджиния Улф, която открих като автор сравнително скоро. Въпреки че ни дели почти век от времето, в което е живяла, разсъжденията й и начина, по който създава своите светове, ме очароват със своята съвременна и близка до мен чувствителност. [[more]] "Стаята на Джейкъб" е удивителен роман. В него сам трябва да разгадаваш последователността на действието, да събираш разхвърляните светлини и чувства, да сглобяваш световете.
Разказът тръгва от ветровитите скалисти брегове на Корнуел, където едно своенравно малко момченце заявява себе си пред семейството, преминава през обучението в Кеймбридж, където се създават приятелства и се оформят мирогледи, службата в Лондон и светския живот, типичното пътуване по Средиземноморието, и стига до празната и разхвърляна стая, в която приятелите с тъга осъзнават, че обитателят никога няма да се завърне. Осиротялата стая, подобна на много други такива, които първата от големите войни, променила завинаги света, е оставила потънали в тъга по младите мъже, незавърнали се от бойните полета.
Третият по ред роман на Вирджиния Улф, странен, изненадващ, коренно променящ правилата, начало на модерната проза, очароващ и определено препоръчителен за чувствителни момичета.
