ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Стивън Кинг възкресява тънката завеса пред страха

Стивън Кинг възкресява тънката завеса пред страха

Стивън Кинг е един от онези, които успешно повдигат тънката завеса, която всички ние наивно се заблуждаваме, че е непробиваема крепостна стена, деляща ни от страховитото във и извън нас. Майстор е да ни уплаши до степен да се боим да спим на загасена светлина, рисувайки ни чудовища и световете, обитавани от тях... И тъкмо когато успяваме да се самоуспокоим, че това са фантазии, той ни връща в обикновения живот, където демоните са в сърцата и душите на наглед с нищо неотличаващи се от останалите хора.

Новият му роман “Възкресяване” тръгва от отдалечената във времето среща на малко момче с неговия “пети персонаж”, минава през загубата на близки и вяра, звучи в ми мажор, стига до дъното на хероиновата зависимост и чудодейните панаирджийски изцерения. Водата в тенджерата живот се нагрява и ние, плацикащите се в нея жаби, дори и не се сещаме да се спасим.Това е болезнена история; в нея освен ранните детски години, първите китарни акорди, любовта и кротката авантюра (застаряващият мъж е сравнен с таратайката, на която всеки начинаещ шофьор трябва да се качи), няма нищо светло. Сякаш около нас е пълно със самозаблуждаващи се души, мошеници, арогантни изследователи, напиращи да отварят врати, които не бива. Разказ, в който светлината я няма, или е твърде малко и твърде опасна, като тази на мълнията. Предупреждение за цената, която рано или късно плащаме, тази книга не е за хора, неумеещи да поглеждат в очите на ужаса.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...