ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше“

„Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше“

Издателство Colibri

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Юнас Юнасон разказва в предговора на книгата, че написването на тази история се дължи на непрестанното присъствие на Алан Карлсон в главата му. Аз съм склонна да мисля, че причината е и в настоятелните молби на читателите, за много от които старчето Алан е не по-малко реален и близък персонаж. Разбира се, веднага си купих продължението на „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и избяга“ и го прочетох на един дъх.

Юнасон е един от малкото автори, за които с момичетата имаме пълно единодушие – Левена е разказала за симпатиите си към "Неграмотното момиче, което можеше да смята", а Косара за „Убиеца Андерш и неговите приятели“ – всички харесваме неговите книги. Друго не е и възможно – в този объркан свят, пълен с проблеми и насилие, старият Алан Карлсон със своя детски ум и оптимизъм е нужен на всеки от нас. Във втората книга с приключенията му отново са преплетени съдбите на много държави и техните лидери, от неприятния и глупав Тръмп до сериозната, но симпатична госпожа Меркел. Този път дори ми се стори, че Юнасон не си е измислял небивалици така щедро като в първата книга – това е ненужно, светът наоколо ни е ненормален в достатъчно непоносима степен.

Когато четох за първи път книгата за Алан Карлсон, за когото продължавам да съм убедена, че е кръстен на своя живеещ на покрива адаш, си мислех, че старецът е просто литературен герой, един симпатяга за компания на читателите през ваканцията. Сега вече знам, че Алан Карлсон в някои отношения е типичният възрастен скандинавец – спокоен, добронамерен, винаги готов да си пийне и гледащ с лека ръка на досадните дреболии в ежедневието. Именно това са и част от тайните на хората в тази част на света, неизменно класирани сред най-щастливите нации. Това е само едната причина тази книга да е много приятно четиво за всеки, който започва деня си със сутрешния блок на телевизията (която и да е телевизия). Забавен, непретенциозен и оптимистичен роман – еквивалент на литературните розови очила.  

Ивлин Уо – един старомоден англичанин

 

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...