ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" от Юнас Юнасон

"Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" от Юнас Юнасон

Толкова смешна и абсурдна книжка не ми беше попадала отдавна. Искрено забавление на повече от 400 страници и никога не знаете какво приключение ви очаква след минута. Всъщност, приключение не е точната дума, по-вярно е да се каже „беля“ – ако Емил от Льонеберя беше пораснал, той щеше да е главният герой на този роман. Така или иначе, името на стогодишния дядо е Алан Карлсон – фамилията не е случайна, очевидно.

На всички нас, израснали с книгите на Астрид Линдгрен, винаги ни е било малко тъжно, че единствената ни възможност да се докоснем отново до този забавен и по своему мъдър свят е когато четем на децата си. За щастие сега има от същото, но за големи – „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ е книга за всички онези, които са остарели, но така и не са „пореснали“ (помните това от Пипи, нали).

Алан Карлсон е точно на сто години, когато решава да избяга от старческия дом и тържествата за юбилея си и да изкара последните дни от живота си по по-забавен начин. Първата му работа е да си купи билет за първия възможен рейс на автогарата, втората – да открадне един куфар. Постепенно историята се заплита и в нея се намесват една престъпна банда от хора с много малко ум, един дребен крадец, един фалирал продавач на хот дог, една червенокоса фермерка, едно куче, което никога не лае и един слон. Междувременно научаваме историята на живота на Алан, която обхваща целия 20-ти век и целия свят – стогодишното старче се оказва авантюрист и оръжеен специалист от световна величина. Същевременно той е ходил на училище до трети клас, няма страх от никакви авторитети и разстояния, не се интересува от пари и почести и изобщо е толкова по детски чист и наивен, че човек е склонен да му прости някои неща. Включително някое и друго убийство…

Един обърнат нагоре с краката свят – точната доза абсурд, от която имаме нужда, за да започнем да гледаме с усмивка на всичко наоколо. Чудесна книга!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...