ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Страндхил, морето" на Джон Макгахърн

"Страндхил, морето" на Джон Макгахърн

Снимка: www.expedia.com

Джон Макгахърн, значимо име от ирландската литература, сравнявано със сънародника си и носител на Нобелова награда, Самюел Бекет, беше непознат за мен, признавам си. Сборникът с негови разкази събуди любопитството ми със заглавието си заради обсебеността ми точно от тези брегове на Атлантическия океан. Когато и авторът се оказа ирландец, беше повече от ясно че ще отида в книжарницата.

"Страндхил, морето" е като албум със снимки. Един от онези меланхолично тържествени албуми от времето, когато да си щастлив, бе осъдително. Такива са и разказите.

Истории за непреодоляна вина от отказа на службата за Бог, страх от интимността на чувствата, не от тази на телата, непрекъснатото показно завръщане от "големия град" и демонстративното пръскане на трудно припечелени пари, неудовлетвореността на откъснатия и ненамерил своето ново поле, където корените му да дават плод, човек...

Носталгични и невярващи на радостта, печално дъждовни, хладни като океан, който и в горещите дни е студен. Описващи една страна и нейните хора след големия картофен глад и преди чудото на Келтския тигър. Хора, поели към модерността, но и все още със сърца в зелените земи около малките каменни къщи на фермите си край морето. Земя с твърде много поети, но и с малко такива, които умеят да не се съмняват в споходилото ги щастие.

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...