ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Странност на ума", Орхан Памук

"Странност на ума", Орхан Памук

С турския писател и носител на Нобелова награда ни сближава носталгичната тъга по изчезващата красота на градовете, в които сме отраснали. Многослойната памет и склонност за откриване на взаимовръзки там, където повечето хора не биха забелязали, е другата причина, поради която винаги с голямо любопитство и удоволствие се потапям в текстовете му.

Новият му роман "Странност на ума", разказващ за дошлия в Истанбул да помага на баща си Мевлют, тръгнал от дванайсетгодишен да разнася боза, не прави изключение. Книгата ни предлага една изпълнена с делнична мистика история за превръщането на града от красиво място, пълно с хора от различни националности и паметници от миналото, в бетонно чудовище, на фона на което добросъседските отношения и толерантността се израждат в алчност, нетърпимост и фанатизъм. Някак леко и неусетно бедните, дошли да търсят препитание, стават част от земляшка мафия, разгарят се верски войни, умират хора и кротките беседи в дервишките обители се превръщат в гнезда на радикален ислямизъм. По хълма, вместо черници, изникват многоетажни кули, от терасите на които е трудно да се види Босфора. Тайнствената хубост на града е като завързан на бетонния паркинг овен, очакващ заколение за курбан и жално проблейващ, когато топката на играещите футбол деца го удари.

Без каквато и да е декларативност, тихо и кротко, Орхан Памук успява да ни накара да се замислим и тревожим много повече от бойките призиви на редица автори и журналисти; да погледнем в собствените си дворове, защото сходството е поразително.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...