Суперсмешна, супертъжна и суперстряскаща история за бъдещето ни – измислено и възможно, в което единствената комуникация е с „апаратите“ ни, мерилото за човечност е добрият кредитен рейтинг, а писането е отречено, защото прави китките груби и грозни – всичко се разказва с картинки.
Някъде в това непосредствено грозящо ни бъдеще живее странният индивид Лени Абрамов. Лени е съвсем обикновен и нормален, а в същото време изобщо не се вписва в своето време – той чете истински книги, влюбва се със сърцето, а не по кредитния рейтинг и дори не иска да живее вечно.[[more]]Добре дошли малко напред във времето, когато Китай управлява САЩ, доларът е вързан към юана, северното Евро е най-скъпата валута в света, а Ню Йорк е едно огромно гето, от което всички мечтаят да избягат обратно в родните си страни. Цялата лична информация се съдържа в „апарат“ и тя е публична – случайните хора в бара знаят колко е кредитния рейтинг на всеки посетител, както и целия му живот. В снимки. Армията охранява по улиците, по хората с нисък кредитен рейтинг се стреля без предупреждение, а уличните стълбове проверяват платежоспособността на всеки минувач.
Гари Щейнгарт, който ми хареса много още с „Абсурдистан“, не ме разочарова и този път. Всеки детайл в книгата е хитроумно измислен и супер смешен. Поне до момента, в който не си дадем сметка колко ужасно близо сме до това бъдеще и как понякога му протягаме ръка почти несъзнателно. Самата любовна история е по-скоро предвидима – романтичният, застаряващ и закръглен главен герой евреин се влюбва в меркантилна млада анорексична корейка с нещастно детство, която му съсипва живота.
Според мен последните сто страници на книгата са по-скоро излишни. Вече познатите детайли се повтарят, все по-малко забавни, а разказът се заплита без да изненадва особено. Единственият ефект е, че накрая изобщо не е смешно. Но пък е тъжно. И е истинско. Много добра книга, прочетете я – докато още има книги и четящи хора.
В случай че още не сте прочели тази книга, можете да си я купите онлайн оттук.
