ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Сватовникът от Перигор

Сватовникът от Перигор
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Нашият момичешки книжен клуб притежава тази книга от поне една година, но аз я прочетох едва сега, защото изглежда всеки, в когото е попадала, я е препрочитал поне по два пъти. Нищо чудно – почти на всяка страница има толкова смешни описания, смахнати персонажи или безумни кулинарни рецепти, че е крайно изкушаващо човек веднага след края да започне пак отначало и да поживее още малко в Перигор. Авторката Джулия Стюарт е живяла във Франция и очевидно познава отблизо пейзажите и хората, които са я вдъхновили. 

Селцето Перигор има малко – точно тридесет и двама - горди жители, които мечтаят селцето им да бъде признато за град и за целта бръснарят раздава на всички перуки, фалшиви бради и мустаци, така че чиновникът от съвета преброява над сто човека. Селяните се радват на торнадото, което разрушава къщите им, защото така няма шанс някой гаден англичанин да си купи имот наблизо. Всички зеленчуци се садят по лунния календар, тайните се разпространяват мълниеносно, а най-сериозният признак за депресия е да се яде не родно, а швейцарско сирене. Сред ексцентричните обитатели на Перигор са бръснарят Гийом Ладусет, който по неволя става сватовник, след като клиентите му остаряват и оплешивяват; приятелят му - пекарят Стефан Жоли - сред чиито кулинарни шедьоври е например обезкостена пълнена патица, печена в тесто, напълнена с нарязани гърди и кълки, напръскани с коняк и вино и смесени с най-големия трюфел, намиран в Перигор в последните десет години; собственичката на замъка Емили Фрес, която разказва на посетителите прекрасни фантасмагории за всеки предмет и помещение; стиснатият зъболекар Ив Левек, чиито ръце всички наричат „тънките бели инструменти за мъчение“; колективният нелегален комитет против общината, чийто дневен ред се закача на таблото на църквата, подписан от нелегалния председател и още много и различни, романтични и забавни персонажи, които търсят и намират късмет и любов – в повечето случай не със, а въпреки помощта на сватовника. Слънчева и симпатична книга, която ще ви достави удоволствие. 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...