ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Светецът на неизбежната лудост на Елиф Шафак

Светецът на неизбежната лудост на Елиф Шафак

Много хубава, много различна – такава е последната книга на Елиф Шафак.

Ако това е първата ви среща с тази авторка (колкото и това да е малко вероятно), тази книга ще ви даде добра представа за света на Елиф Шафак – за огромното място на любовта в него, при това любов мистична и необяснима; за майките, без които не можем; за приятелите, без които сме загубени; за семействата, винаги многобройни; за хората със странности, които неизбежно се намират помежду си и за родния, любим, единствен Истанбул.

Ако пък това е шестата книга на Елиф Шафак, която четете (толкова са издадени в България), ще се изненадате от много неща. Тук за първи път действието не прескача във времето и пространството, а се развива строго последователно, при това почти само в рамките на една къща. Пътуванията в съдбите на героите не стигат до предците им, а са ограничени само до живота им в САЩ и освен това всички участници в историята са съвсем млади.

На мен книгата ми заприлича много на любимата ми Анна Гавалда и романа „Заедно“. Има много паралели – в една къща са събрани четири напълно различни героя, които се обичат силно и искат да си помогнат, но не винаги успяват, двама от тях са влюбени и – най-важното – всички до един са много странни. Направо са си луди.В случая това е турчинът Йомер, който няма часовник и винаги закъснява, но пък мери времето по единствения правилен начин – чрез песните, които слуша. Саундтракът на тази книга е забележителен сам по себе си, непрекъснато се изкушавах да си пускам разни песни, много от които са ми любими. Йомер живее с мароканеца Абед, който говори непрекъснато, пие много чай и много се притеснява, с испанеца Пию, който е патологично чист, учи за зъболекар, но се страхува от режещи предмети и с кучето Ароз, което яде всичко и никога не спи. Йомер е влюбен в Гейл, която не се казва Гейл и има толкова имена, колкото и настроения, а в косата й винаги има пъхната лъжица. За да завършат този калейдоскоп от чудаци, тук са и лесбийката Дебра Елън Томпсън и булимичката Алегре.

Всеки от тези персонажи си има своите лични фобии, страсти и предразсъдъци. Събрани в един напълно толерантен американски град, всички те остават чужденци. Дали ще гледат на това с насмешка или с отчаяние, всеки прави своя избор. Този път дори самата Елиф Шафак не разплита загадката в края на книгата – още нещо необичайно за нея. Мъдро и ненатрапчиво тя ни води до там, където всеки трябва сам да реши кой на този свят е чужденец и кой не. Зависи само от коя страна на лудостта се намираме.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...