Много хубава, много различна – такава е последната книга на Елиф Шафак.
Ако това е първата ви среща с тази авторка (колкото и това да е малко вероятно), тази книга ще ви даде добра представа за света на Елиф Шафак – за огромното място на любовта в него, при това любов мистична и необяснима; за майките, без които не можем; за приятелите, без които сме загубени; за семействата, винаги многобройни; за хората със странности, които неизбежно се намират помежду си и за родния, любим, единствен Истанбул.
Ако пък това е шестата книга на Елиф Шафак, която четете (толкова са издадени в България), ще се изненадате от много неща. Тук за първи път действието не прескача във времето и пространството, а се развива строго последователно, при това почти само в рамките на една къща. Пътуванията в съдбите на героите не стигат до предците им, а са ограничени само до живота им в САЩ и освен това всички участници в историята са съвсем млади.
На мен книгата ми заприлича много на любимата ми Анна Гавалда и романа „Заедно“. Има много паралели – в една къща са събрани четири напълно различни героя, които се обичат силно и искат да си помогнат, но не винаги успяват, двама от тях са влюбени и – най-важното – всички до един са много странни. Направо са си луди.[[more]]В случая това е турчинът Йомер, който няма часовник и винаги закъснява, но пък мери времето по единствения правилен начин – чрез песните, които слуша. Саундтракът на тази книга е забележителен сам по себе си, непрекъснато се изкушавах да си пускам разни песни, много от които са ми любими. Йомер живее с мароканеца Абед, който говори непрекъснато, пие много чай и много се притеснява, с испанеца Пию, който е патологично чист, учи за зъболекар, но се страхува от режещи предмети и с кучето Ароз, което яде всичко и никога не спи. Йомер е влюбен в Гейл, която не се казва Гейл и има толкова имена, колкото и настроения, а в косата й винаги има пъхната лъжица. За да завършат този калейдоскоп от чудаци, тук са и лесбийката Дебра Елън Томпсън и булимичката Алегре.
Всеки от тези персонажи си има своите лични фобии, страсти и предразсъдъци. Събрани в един напълно толерантен американски град, всички те остават чужденци. Дали ще гледат на това с насмешка или с отчаяние, всеки прави своя избор. Този път дори самата Елиф Шафак не разплита загадката в края на книгата – още нещо необичайно за нея. Мъдро и ненатрапчиво тя ни води до там, където всеки трябва сам да реши кой на този свят е чужденец и кой не. Зависи само от коя страна на лудостта се намираме.
