ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Светилата“, Елинор Катън

„Светилата“, Елинор Катън

През 2013 г., когато печели наградата „Ман–Букър“, Елинор Катън е най-младата носителка на това престижно отличие за англоезична литература. Младата новозеландка няма и 30 години. Толкова по-странно е, че романът й „Светилата“ е написан изцяло и неотличимо в стила и духа на великите й предшественици от преди век и повече – Жул Верн, Рафаел Сабатини, Майн Рид.

Това е една приключенска книга – следваща изцяло законите на жанра, подредена в части и глави с описателни подзаглавия, от които толкова съм отвикнала, че понякога ги препрочитах просто за удоволствие. Освен това ходът на действието е проследен чрез подробна звездна карта, но въпреки обясненията на авторката по темата аз лично не разбрах абсолютно нищо и следях само астрономическото време.Историята започва с пристигането на младия, добре образован шотландец Уолтър Муди в Нова Зеландия. Годината е 1866 и целта на Муди е подобна на тази на всички авантюристи и предприемчиви млади мъже наоколо – да опита късмета си на златните находища и – защо не – да забогатее бързо и лесно. С пристигането си Уолтър по неволя се оказва в центъра на една мистерия – слизането му на брега съвпада с три странни събития: най-богатият човек в градчето изчезва безследно, един пропил се неудачник умира внезапно, оставяйки огромно богатство, а най-известната уличница в Хокитика се опитва да сложи край на живота си.

Историята в „Светилата“ не прекрачва и за миг отвъд правилата на приключенската литература. В хода на действието са замесени всички видни представители на общността на златотърсачите, а късметът и находчивостта им непрекъснато са поставени на изпитание. Прилича на чудесно написана книга за 12-годишни момчета. На мен обаче ми беше приятно да я чета, не толкова заради успокояващата предвидимост на почти приказната история, колкото заради майсторството на Елинор Катън да ме върне към едно далечно време, в което големите мечти и големите пътешествия ми се струваха по-примамливи, а светът – далеч по-голям.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...