Неделен книжен клуб

„Свирепо настроение“ – различната книга на Радичков

Ние всички сме от село Черказки.

„Свирепо настроение“ – различната книга на Радичков

Издателство "Нике"

Сборникът с разкази „Свирепо настроение“ на Йордан Радичков се появява през 1965 г. На пръв поглед това са типично Радичкови истории – героите му са жителите на село Черказки и околията, както, разбира се, и животните на село Черказки и околията, а също и планината, луната и изобщо цялата природа, която винаги е пълноправен участник в случващото се. Всичко е разказано сладкодумно, мъдро и проницателно, с онзи характерен Радичков хумор, примесен с тъга.

През 1965 г. сборникът предизвиква спорове, провокира полярни мнения и променя родната литературна карта завинаги. Но защо точно „Свирепо настроение“ е толкова спорна книга? Подозирам, отговорът се крие в нейната „различност“ от онова, което традиционно влиза в калъпа на „социалистическия реализъм“. Въпреки подвеждащото му заглавие, в този стил има твърде малко реалност, докато светът на Радичков е абсолютно истински, жив и силно въздействащ. И дори когато историята е за някоя необичайно умна лисица или за абсолютно измисления верблюд, те са някак реални, близки и в крайна сметка ето че живеят наоколо вече повече от половин век.

Бих казала, че тази малка книга е не по-малко забележителна и на фона на съвременния литературен пейзаж. Просто сред повече или по-малко талантливите и сръчни писатели – родни или чужди – геният на Радичков все така ни стряска, умилява и се отпечатва в душата като част от нашата лична история. Ние всички сме от село Черказки.

Прекрасно е, че книгите на Радичков не само се преиздават отново, но и намират път към читателите и почитателите на писателя – в театъра се играят пиесите му, като следващия сезон ще видим „Опит за летене“ в Народния театър, а цялата програма на „Сфумато“ е посветена на Радичковото творчество и в негова чест се нарича „Ноев ковчег“. Дано само верблюдът не попречи на тези хубави планове.