I
Та значи вече няма да се скита
през нощите, додето просветлее,
макар че още обич в нас е скрита
и все така луната ясна грее.
II
Ножът износва ножницата с време,
гърдите си душата ще прорине.
Сърцето трябва дъх да си поеме
и любовта — накрай да си почине.
III
Макар нощта за обич да долита,
дордето звънне утринната струна,
не, все пак няма вече да се скита
под светлината лунна.
1817 г.