Роденият в Питърбъроу, Източна Англия, Тим Уилсън стана известен на българските читатели с псевдонима си Джъд Морган и романа "Вкусът на тъгата" за сестрите Бронте. Магистър по изкуствата, изучавал творческо писане при Малкълм Бредбъри и Анджела Картър, той има художествени произведения в различни жанрове.
"Тайният живот на Шекспир" с право го нарежда между брилянтните английски автори. Без нито едно изненадващо твърдение, без скандална хипотеза, дръзко интерпретиращ малкото известни факти от живота на великия бард, Морган разказва пленителна история за момчето мъж, което създава светове, омагьосва взискателната лондонска публика, сам той неуловим, тайнствен и непознат.
Изплъзващ се и многолик като творбите си, Шекспир на Морган е може би най-убедителният сред литературните образи, които съм срещала досега. Синът на ръкавичаря, нежелаещ да върви по стъпките на баща си, жената от близкото имение, станала негова съпруга и майка на децата му, поетът и драматург с труден характер Бен Джонсън, многото бляскави фигури от театралния, светски и градски живот в Лондон - всички те изпълват страниците на тази книга с вълшебството на думите и ни карат да си представяме славните и ужасяващи дни на Елизабетинска Англия. [[more]] Литературният похват на Морган е забележителен. Между пълнокръвните образи на Ан Хатауей, жената, с чието разрешение Уилям Шекспир очевидно поема към съдбата и славата си, и Бен Джонсън, загубил рано своя баща свещеник и отгледан от пастрока си, зидар, приятел, съперник, поет и драматург, ратуващ за възвисяващата и възпитателна роля на изкуството, бардът сякаш живее различни животи.
В родния си град е издигащ се и забогатяващ гурбетчия, успешно сключващ имотни сделки, съпруг и баща, син, стараещ се да осигури охолен и достоен живот на фамилията си. Почтен гражданин, за който, ако не знаехме, че е актьор и списвач на пиеси и стихове, бихме казали, че е скучен...
От друга страна, той е изпълнител на роли, автор на пиеси, съдружник в известни театрални трупи със собствена сцена, домогващ се до височайше покровителство. Поет, приятел, измъкващ от затвора приятели, Шекспир е различен от скандалджийската, гуляйджийска артистична среда. Разумен, умерен, авторът на толкова чувствени, страстни и вълнуващи слова, сякаш стои настрана от кавгите, шумните запои, политиката. Той сякаш е нереален, различен във всеки свой нов текст. Необхватен и неразбираем в своята цялост за околните, човекът, който така и не отпечатва приживе своите думи и на чийто гроб стои една непохватна епитафия, за която Морган ни подсказва обяснение - написана е от трудно научилата се да чете и пише Ан.
