ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Таксим“ или раят на бедните

„Таксим“ или раят на бедните

Издателство "Парадокс"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Анджей Сташук е знаменит полски писател, който пише книги за бедните хора на Източна Европа. „Таксим“ е третата негова книга, която чета след „По пътя за Бабадаг“ и „Галицийски истории“, и уводното изречение може да разкаже достатъчно точно какво съдържат книгите му.

Всъщност Анджей Сташук е прекрасен писател – човек с приключенски дух, романтична душа и усет към думите. Такива са и героите му – хора неуки и сиромаси, но оптимисти. Всички те обикалят, за да търсят късмета си, само че обикалят по места, където късмет няма и сигурно никога не е имало.

Героите в „Таксим“ са двама – разказвачът Павел, който има кола, и приятелят му Владек, който има идеи. Двамата търгуват с дрехи втора употреба из селата в югоизточна Европа – там, където мъжете носят черни кожени якета, а жените блузи с ламе и рокли на цветя. Павел и Владек пътуват със стария си автомобил, който е толкова амортизиран, че не може да мине никакъв технически преглед, пушат евтини цигари, спят където сварят и се радват на всеки нов ден. Докато пътуват, Владек разказва историята на своя живот. Владек е от онези хора, които са родени разказвачи – той е невероятно сладкодумен, своеобразната мъжка версия на Шехерезада на зараждащия се капитализъм. В неговите спомени се срещат дребни мафиоти, цигани, джебчии, вехтошари, сутеньори, не рядко комбиниращи тези занимания едновременно. Някои от тях са очарователни, други крайно неприятни, а националността им е винаги трудна за определяне. Историите на Владек са навързани една за друга и съпътстват пътуването, като по някакъв начин са и най-важната и хубава част от него. Неслучайно Сташук е сравняван с Керуак и „По пътя“.

Тази книга не може да бъде разказана, но точно като в приказките на Шехерезада в нея има нещо омагьосващо. Още на втората страница и читателят като Павел става зависим от историите на Владек. Това е и достатъчна причина да тръгнете на път с него и да стигнете чак до Таксим – този митичен център на света за дребните търговци, раят на бедните. Всички места в „Таксим“ са на една ръка разстояние от нас, точно такива са и хората и историите в нея – разбираеми и близки.  

 5 книги, които могат да събудят номада у нас...

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...