Затварям книгата по-скоро неудовлетворена. След близо 1000 страници, няколко среднощни щурма на развръзката, временния транс от смесването на действителността с фикцията, нещата си остават същите, както и преди – неясни. Да, изминала е една седмица, в която спътник ми е била добре познатата приказна магия, която прави реалността по-жива, по-отчетлива, по-драматична... Само че книгата свърши, с нея и драконовата магия, а тайната си остава – до следващия том. Петата поредна книга от „Игра на тронове” заплете кълбото още повече, добави още няколко сюжетни линии и приключи с поне двама от добрите герои. Остава ми да се чудя – първо, дали ще запомня развитието на сюжета докато излезе следващия том, второ, кога и дали ще завърши изобщо тази книга и трето, това изобщо има ли значение. Моят опит показва, че колкото и да се ядосвам с безкрайното разтягане на сюжета, с досадните отклонения и въвеждането на нови и нови герои и ситуации, истината е, че като ми хареса някое фентъзи, то в повечето случаи е завинаги. А в случая подозирам, че това съвсем няма да е преувеличение, най-малкото заради огромния успех на екранизацията на HBO.
Затварям тази книга и отварям една друга – този път с големи красиви илюстрации и едър шрифт, но пак за дракони. Вече поне да десети път чета „Лов на дракони” на тригодишния си син. Не знам дали е наследствено, но в момента той също е луд на тази тема . Дали ще чете фентъзита след години не знам, но за мен сигурно е едно – дракони съществуват!
