Матилда е на девет години и живее в английската провинция, точно в навечерието на войната. Тя си има всичко, което е нужно за едно щастливо детство – майка и татко и ферма с животни, любими по-големи брат и сестра, възрастна богата и леко луда съседка с красиво имение, която я обича и й разказва приказни истории за старите времена и огромна детска фантазия, която непрекъснато заплашва да прелее отвъд реалността. Войната започва и Матилда пораства, защото по време на война детството е невъзможно и животът й продължава някъде между носталгията и фантазиите, защото реалността е твърде жестока за живеене и защото дори когато детството е невъзможно, то пак иска да се случи и се превръща в нещо като болест… Матилда е любимата ми героиня в книгата на Уилям Тревър „Танци за влюбени“, може би защото и моето въображение често заплашва да прелее извън реалността.
Според залозите за нобеловата награда за литература, Уилям Тревър е втори след Харуки Мураками по вероятност за спечелването й. Прочитайки разказите му разбрах защо. Всяка история в книгата е отделен свят, описан прецизно като филм, абсурден и достоверен едновременно. Повечето от героите са поставени предварително в определени социални роли или позиции, като в клетки и това определя живота им в много голяма степен. Изглежда социалната йерархия в Англия през шейсетте години на миналия век е била напълно безмилостна. Скучаещи домакини, изневеряващи мъже, озлобени деца, отчаяни стари моми, строги учители или прагматични фермери, всички те следват пътя, който съдбата им е показала с някакво примирение и постоянство, което е колкото тъжно, толкова и озадачаващо. Написани красиво и силно въздействащи, разказите на Уилям Тревър са като черно-бял филм и когато на екрана се появи надписът „край“ сме щастливи, че можем да се върнем в собствения си шарен свят, макар и просълзени. За любителите на литературната носталгия – силно препоръчително!
