Поставян редом със „Замъкът“ на Кафка, романът „Татарската пустиня“ на Дино Будзати е класически европейски роман от миналия век, издаван у нас преди десетилетия. Новото издание е дело на същия преводач, Хубан Стойнов. [[more]] Историята на Джовани Дрого – главният герой в романа – е съвсем обикновена. Роден в семейство от средната класа, той поема своя път в живота с типичните за младостта копнежи за приключения, подвизи и вълнуващи преживявания. През първите години те не се случват, затова пък той се отдалечава от приятелите си, които водят уседнал живот, и се оказва откъснат от старото си обкръжение, без всъщност да е постигнал нещо изключително. Така в очакване на големия ден и в скучно и подредено съществуване Дрого остарява, за да осъзнае, че когато приключението е на прага му, той вече не е в състояние да го изживее.
Специфичното е, че героят е военен и историята се развива в казармата. Това прави нещата напълно оразмерени – на света едва ли има по-подреден и формален свят от този на военните. Така делникът на офицер Дрого е предначертан буквално по минути, а очакването на подвига е съвсем буквално. Самият Будзати казва, че идеята за романа се е породила у него по време на работата му във вестник „Кориере дела сера“, въпреки че журналистическата работа се свързва по-скоро с разнообразие и интересни новини ден след ден.
Голямата тема за бавното пътуване към смъртта не е нова и вероятно винаги ще остане актуална. Живеенето ден след ден в очакване животът да се случи или да дойде чудото, продължава да е ежедневие за плашещо много хора. Тази безупречно написана книга ни превежда по този път в рамките на двеста страници и ни оставя да решим сами как да случим чудото на своя живот.
