ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Тайното писание“ на Себастиан Бари

„Тайното писание“ на Себастиан Бари

Издателство "Лабиринт"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Тази книга е като самата Ирландия – дъждовна, приказна, сърцераздирателно красива, меланхолична и незабравима. Себастиан Бари е успял да вдъхне на прозата си толкова живот, че текстът има своя мелодия, цветове, светлина и дори температура.

Роузан Макнълти е единствено дете на безкрайно красива и тъжна майка и баща с необятно въображение. Семейството й е бедно, но баща й успява да представи света така, че в детските очи това е най-хубавото място на земята. Роузан си играе на гробището, където баща й е пазач, и светът на мъртвите е за нея така реален и близък, както и този на живите. Всичко това ще й помогне да запази спомените си и своята нормалност и в най-тежките дни на живота си.

Детството свършва като миг и Роузан остава сама – най-красивото момиче на Ирландия, което трябва бързо да бъде омъжено, защото самото му съществуване е като покана за грях. Или поне така мисли свещеникът. Доверчива и всеотдайна, Роузан се оказва фатално свързана с трима братя и пътят й завършва в приют за душевно болни.

Именно там започва книгата – при Роузан, която е почти на 100 години и огромната част от тях е прекарала в лудницата. Нейният лекуващ лекар доктор Грийн е принуден от обстоятелствата да прегледа досиетата на всичките си пациенти и установява потресен, че някои от тях, също като Роузан, се намират там не поради психическото си състояние, а по волята на обществото, в което всички „различни“ са луди. Историите на Роузан, която тайно записва живота си, и на доктор Грийн неминуемо се преплитат, две страдащи души в една страна, която има безброй песни за страстта, но не я разрешава на никого.

Книга, която се чете на един дъх. И завършва с дълбока въздишка.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...