ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Тази, която си отива, тази, която остава“ на Елена Феранте

„Тази, която си отива, тази, която остава“ на Елена Феранте

Издателство Colibri

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

„Четенето на „Гениалната приятелка“ води до пристрастяване!“ – това трябва да пише на корицата на книгите на Елена Феранте. „Тази, която си отива, тази, която остава“ е третата част от поредицата си признавам - нямам търпение да чакам да преведат четвъртата и затова ще си я взема на английски в най-скоро време. Искам веднага да видя как свършва всичко.

Прочетох първата книга за една нощ. Текстът ( превод: Мария Добрева) е толкова пленителен, едновременно е красив и брутален, какъвто е и животът на Лену и Лила. Брутална е реалността, в която двете живеят, красиви са мечтите им и споделените им фантазии, както и любовта им към Нино. Втората част - "Новото фамилно име", трябва да призная, ме разочарова отчасти, някак си нямаше блясъка и темпото на първата книга. Но третата компенсира напълно. И нея прочетох на един дъх.

Няма да разказвам нищо от историята, която вече е позната на всеки - ако не от литературата, то от едноименния сериал. Това е животът на две момичета от покрайнините на Неапол. Едно място, мрачно и потънало в безпросветно насилие, където се говори диалект,  който е напълно различен от италианския език (в Италия сериалът е със субтитри). Оттам тръгват съдбите на Лену – писателката, и Лила – бунтарката, както и на любовта на живота им Нино. Двете непрекъснато разменят местата си, гледано като успех и лични избори, като Лену е по-традиционната като ценности и избор, а Лила е винаги извън всякакви стандарти и модели.

В третата част красотата става част от живота им – Лену е омъжена с две момиченца, Лила работи интересна работа за много пари. Бруталното остава в спомените им, в онази жестокост и недоверие към света, които и двете носят в себе си и от които вероятно  никога няма да се спасят. Това е може би най-впечатляващото в тази книга – осъзнаването на неизличимия отпечатък на детството, който всеки от нас носи в себе си и към него, съзнателно или неволно, съизмерваме целия си живот като възрастни.

Сериалът е още на първата книга, не можах да се пристрастя към него достатъчно и изгледах много малка част, тъй като пресъздаването на литературния текст е абсолютно буквално - за читателите никаква загадка. Трябва да отбележа обаче, че избраните актриси – както за детските роли, така и за младите Лену и Лила, всички одобрени от самата Феранте – са потресаващи и на вид, и като актьорски постижения. Това са реалните момичета от книгата и сега, докато чета, вече виждам лицата им. По-хубаво е и от най-добрия сериал.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...