Разказите са любимото ми четиво в топлото време, споделяла съм го и преди. Човек може да не стигне до книгата с дни, но няма опасност да забрави сюжета, героите или развитието на историята. Тази година първата ми книга за хубавото време се случи да е „Телесни плевели“ на Алек Попов.
За мен Алек Попов е не просто един от любимите ми български писатели, той е автор от европейски мащаб и съм сигурна, че за всеки четящ човек е удоволствие да се разходи из въображаемите му светове. Включително и тези, описани в историите в „Телесни плевели“. Авторът описва този сборник като „фантастични разкази“ и това в първия момент малко ме смути, защото фантастиката не е любимият ми жанр, но всъщност в тези истории има точно онова, което има във всички книги на Алек Попов – очарование, полет на въображението, прекрасен образен език и лек стил, който увлича и не дава да спрете да четете преди да видите края. Някои от историите ми заприличаха на разказите на Рей Бредбъри – с необичайния поглед върху уж видимия свят около нас и с приятния си хумор. Това са шест истории, не всички еднакво запомнящи се, но всичките необичайни и задаващи въпроси, които остават да отекват за дълго – поне за мен именно това беше фантастичният елемент – този необичаен ъгъл, от който са погледнати нещата около нас.
Как остаряват хората – дали това става постепенно във времето или е някакво зло вълшебство, което се случва с някои хора още в детството или младостта им? Кое ни прави различни един от друг – реалността или сънищата ни? Имаме ли души или заети да правим сметки и да събираме вещи не се сещаме да погледнем в себе си? Как изглеждат душите ни – дали когато напускат тялото излитат или изпълзяват? Какво обичаме в другия – онова, което е или онова, което ние влагаме в него? Как работят магиите?
Аз имам отговор само на последния въпрос – добрите магии работят само ако вярваме в тях. Подарете си „Телесни плевели“ и повярвайте!
