ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Тери Пратчет: "Колкото и далече да избягаше, човек винаги се настигаше"

Тери Пратчет: "Колкото и далече да избягаше, човек винаги се настигаше"

Снимка: phactual.com

Днес Тери Пратчет щеше да навърши 72 години, затова нека си припомним малка част от думите, които той ни завеща. Думи, които отговарят напълно на ситуацията в момента. Думи, които едновременно ни приземяват и окриляват. Защото понякога единственото, което можем да направим, поне за малко, е да избягаме в неговата реалност. И да си подарим надежда.

***

Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.

***

Колкото и далече да избягаше, човек винаги се настигаше.

***

Добре познаваше загрижените граждани. Където и да ги срещнеше, сякаш говореха един и същ език, в който "традиционни ценности" означаваше "време е да обесим някого".
 

***

В древните времена котките са били почитани като богове. Те си спомнят това.

***

Никой не полудява по-бързо от нормалния човек.

***

Магьосниците не вярват в боговете, както повечето хора не смятат за необходимо да вярват, да речем, в кухненските маси. Знаят, че ги има, известно им е, че в тяхното съществуване е заложена определена цел, и вероятно биха се съгласили, че имат място в една добре уредена вселена. Просто не виждат смисъл да вярват и да повтарят до втръсване "О, велика масо, без която сме загубени". Впрочем боговете или ги има независимо дали вярваш в тях, или съществуват сами като следствие от вярата в тях. И в двата случая можеш да обърнеш гръб на цялото това суетене и - отново образно казано - да придържаш чинията на коленете си, вместо да зависиш от масата.

***

Демоните присъстват на Диска поне от толкова време, отколкото съществуват и боговете, които в много аспекти твърде наподобяват. Разликата между тях всъщност е като разликата между терористите и борците за свобода.

***

Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса.

***

Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди теорията на хаоса за подобни явления...

***

Времето е наркотик, в големи дози убива.

***

Бедняците са доста повече от богаташите, затуй е по-лесно да измъкваш парици от тях.

***

Харесваше му да чете и да пише. Той обичаше думите. Словото нито крещеше, нито издаваше гръмки звуци, каквито навици имаха другите членове на семейството му. Думите не го принуждаваха да се изкаля целият на поле с мокри чимове в смразяващ вятър. Писмената не ходеха на лов за невинни твари. Правеха каквото той поискаше от тях. Затова заяви, че желае да се занимава с писане.
 

***

Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.
 

***

Изпитал съм и вълнение, изпитал съм и отегчение. И отегчението беше далеч по-хубавото. 

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...