ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Териториите на великата ерес

Териториите на великата ерес
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Тази картина на Бруно Шулц разказва за творчеството му толкова, колкото и думите му. Един, във всяко отношение, необикновен творец, останал в полската литературна история само с две книги -  напълно достатъчни да го превърнат в легенда.

Бруно Шулц е уникален автор на европейския литературен небосклон. Роден е в края на 19-и век, в малкото градче Дрохобич в Галиция, той живее известно време със семейството си във Виена. Това му дава възможност да се запознае с големите имена на европейската култура по онова време. Талантлив художник и писател,  Шулц води активна кореспонденция с големите полски автори и успява, с тяхна помощ, да издаде две от книгите си приживе. В същото време през целия си живот остава учител по рисуване в родния си град и  монотонното ежедневие го потиска, смазва душата му. Бруно Шулц е застрелян в еврейското гето в родния си град през 1942 година.

Започнах с тази история, защото книгата „Канелените магазини“ не може да бъде разбрана, без да се знае кой е авторът й. Този изумителен текст е като огромна картина. Пълна е с всевъзможни детайли, преплитаща човешкото с животинското, одухотворяваща природата и придаваща на хората черти на чудовища, а на животните и небесните тела - разум. По някакъв начин много от сцените в книгата ми напомняха на картините на Йеронимус Бош. Лирическият герой на Бруно Шулц обитава тази вселена, в която са обезсмъртени родителите му – най-вече баща му, неговият магазин, продавачите и вездесъщата прислужница Адела. Именно тя е нещо като парадигмалната жена, оцеляващо същество при всички обстоятелства, каквито са и жените в картините на Бруно Шулц.

Езикът му е неописуемо красив и тук трябва да отбележа превъзходния превод на Магдалена Атанасова, благодарение на която прозата му достига до нас с цялата си образност и изразителност. Преводачката е впрегнала огромен арсенал от изразни средства и позабравени думи, за да успее да пресътвори магическия свят на автора.

Не е нито сложно, нито неочаквано откритието, че за човек като Шулц, надарен с огромно въображение и страст към красивото, но затворен в ограниченията на произхода си и скромния си поминък, думите са бягство. Вселената, в която духът му живее е безкрайна,  там няма граници – нито на пространството, нито на духа. В рецензиите, които четох, е повторено многократно, че Шулц няма аналог в европейската проза, но това за мен не е така. Мирча Картареску пише абсолютно по същия начин, бягайки от сковаващата го сива социалистическа реалност. Паралелите между двамата са напълно уместни.

И накрая нещо важно – това не са 150 страници, които може да се прочетат на един дъх. Напротив, това е идеалната книга за онези, които обичат да прочитат страница или две преди заспиване, за да се настроят към отвъдната реалност на съня. Няма по-добро четиво от думите на Шулц, чийто биограф нарича книгите му „териториите на великата ерес“.

 

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...