ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Тихата вяра в ангели“, Р. Дж. Елъри

„Тихата вяра в ангели“, Р. Дж. Елъри

Издателство "Пергамент прес"

Перфектен трилър – ако има такава литературна награда, тази книга трябва да я спечели. Впрочем „Тихата вяра в ангели“ и без това има достатъчно други награди, според мен напълно заслужени.

Мрачните книги за серийни убийци не са сред любимите ми и затова се колебаех доста дълго време дали да започна да чета, но веднъж започнала, прочетох близо петстотинте страници за три дни. Въпросът не е само в сюжета, макар че в тези случаи читателят винаги е нетърпелив да разбере кой е убиецът. Аз лично се досетих кой е доста рано в хода на повествованието, но това не намали удоволствието от четенето. Обикновено книги като тази – „Мъжете, които мразеха жените“ на Стиг Ларшон е отличен пример – са написани по-скоро лаконично, ясно и с концентрация на емоциите около по-мрачните части на историята. В случая с романа на Р. Дж. Елъри не е така. Езикът е красив, описанията са пленителни и емоциите на героите са толкова истински, че дори и в тази жестока история читателят не забравя и за миг, че става въпрос за хора с чувства, мисли и спомени съвсем като реални.

Героят в книгата е писател по професия и разказва в ретроспектива за живота си, голяма част от който минава в преследване на сериен убиец, чиито жертви са малки момиченца в щата Джорджия и наоколо. Като дете героят на книгата намира една от жертвите, две от момиченцата са му съученички и това го свързва силно с драмата на близките и поражда у него чувство на неспокойство и дълбока меланхолия, които времето така и не успява да излекува. Пътят до справедливия финал е дълъг и почти никой така и не успява да разбере какви са чувствата и мислите на героя, да излекува травмата му или да го приеме с тайните на миналото. Липсата на рицарски ореол го прави нормален човек, за когото е трудно да оцелее и който гледа дори на писателската си дарба като на проклятие.

„Тихата вяра в ангели“ е първият голям литературен успех на автора, който преди това е написал около две дузини книги, повечето от тях непубликувани. Обикновено първата успешна книга е събрала най-доброто от уменията на автора си и нерядко следващите са само подобия. Не зная дали такъв е случаят с Р. Дж. Елъри, но този му роман се чете с удоволствие, а това е най-големият комплимент за всяка популярна книга.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...