Книга, пълна с мъдрост и истина, толкова близки до мен, че сякаш не аз съм я избрала, а тя сама е решила да ме намери. За съжаление, съм изпуснала гостуването на автора на пролетния Панаир на книгата, така че сега от дистанция и с известно закъснение мога да кажа, че това е от онези текстове, които променят начина, по който гледаме на себе си, а може би дори променят и живота ни. [[more]] Винаги когато чувствам някой текст толкова близък, се опитвам да открия кое ме свързва с историята. "Тишина през октомври" е монолог на един току-що изоставен от съпругата си мъж на средна възраст, който в последващите отпътуването й дни и седмици се опитва да разбере причините за нейното решение, но всъщност се вглежда единствено в себе си. Не е изненадващо колко паралели има между съдбите и мирогледа на нас, добре живеещите, образовани и консервативни европейци, охолни в бита си и умерени в решенията си, винаги с готови аргументи и оправдания за всеки житейски компромис.
Животът на главния герой, умишлено оставен анонимен, е заключен между три жени – първата му любов, Инес, изпълнена със страст и ревност връзка без бъдеще; съпругата му Астрид, с която го свързват две деца и дълбоко разбирателство; Елисабет, спътница на сърцето и ума му, единствена и неразкрита изневяра, но с предначертан край от самото начало. С коя от трите той е бил себе си, с коя е бил щастлив? И кое е всъщност важното – дали моментите на абсолютно щастие или дългата върволица от дни, може би не екстатични и задъхани, но смислени, сигурни и радващи? И който и от двата пътя да изберем, някой ден неминуемо спираме и се питаме – ами ако…
Препрочитах цели пасажи от тази книга, които ми звучаха като откровения. Монолози, които съм започвала в себе си, но никога не съм имала смелостта да довърша. Очевидно изобщо не съм единствената припознала се – това е един от най-превежданите романи на автора, самият той литературна звезда в родината си. Краят е неясен и отворен за всякакви хипотези. Аз си избрах най-добрата. Може би просто защото искам моята собствена история да завърши щастливо.
