„Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, ти знаеш къде трябва да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Аз съм израснала с приказките на Братя Грим, Шарл Перо, Андерсен, с български и тук-там руски народни приказки. И с Пипи и Карлсон. На първо четене - това. Спомням си, че по едно време мечтаех да имам собствено издателство, което да отпечатва книгите си на рециклирана хартия... Две-три десетилетия по-късно светът е различен, децата са различни, съвсем закономерно е и книгите да са малко или много различни.
Това не е класация, а списък, и то много субективен. Освен това той не претендира за изчерпателност - винаги може да бъде допълван според съответните лични предпочитания. Също така списъкът е актуален за мен сега, с течение на времето ще се променя периодично. [[more]] В списъка има както класически заглавия, така и съвсем нови – като глътка свеж въздух. Днес на българския книжен пазар наред с анахронизмите има и немалко джънк, истински недоразумения по мое мнение. Но има и книги, които изглеждат и се държат като произведения на изкуството.
Отношението към книгите – тези, които можеш да държиш в ръка, се формира и възпитава от най-ранна възраст. Следващите 20 заглавия са на книги, които съм/бих купила на дъщеря си (а и на себе си), както и бих подарила на друго (пораснало или непораснало) дете.
