Неделен книжен клуб

Топ 7 на любимите ни съвременни писателки

Седем от любимите ни авторки от последните седем години

Топ 7 на любимите ни съвременни писателки

В магията на превръщането ни в силни, смели и умни момичета никой не може да засенчи Астрид Линдгрен или Джейн Остин. Затова е някак несправедливо да ги сравняваме със съвременните писателки. Избрахме седем от любимите ни авторки от последните седем години – писателки, чиито книги чакаме с вълнение и четем, без да пропускаме и една дума. Вярваме, че тези жени ще оставят своя следа в литературата на нашето време.

 

Елиф Шафак

Елиф Шафак е запазила мястото си на любима наша писателка още с „Любов“ – книга, която си остава една от най-мъдрите на XXI век. Следващите й книги – „Чест“, „Светецът на неизбежната лудост“, „Копелето на Истанбул“, само потвърждават нейното особено място в съвременната литература, а именно на глас, който звучи еднакво силно и разбираемо и когато разказва за Изтока, и когато разказва за Запада. Любовта, семейството, приятелството, носталгията по дома, спомените и мечтите свързват тези два свята в книгите на Шафак. Всички сме уязвими в обичта си към семейството, в стремежа си да бъдем обичани, в амбицията да намерим за себе си и децата си най-доброто място за живеене. Светът около нас прави книгите на Елиф Шафак все по-актуални ден след ден.


Дона Тарт

Авторка на три романа, но какви! Всяка дума в тях е на мястото си, всяко изречение е премислено, всеки герой е незабравим. Дона Тарт е от онази порода изчезващи писатели, които отделят на книгите си подобаващо дълго време, и резултатът е близо до безупречен. В личната ми класация книгите й се подреждат така: „Тайната история“, „Щиглецът“, „Малкият приятел“. Но в какъвто и ред да ги прочетете, и трите са изумителни.


Анна Гавалда

Типично френска авторка – умна, малко лекомислена, сантиментална и абсолютно очарователна, точно като книгите си. Всичките й книги са за любов и ако в „Заедно“ и „Утешителната игра“ тази любов е шеметна и странна като героите на двата романа, то в „Обичах я“ и „Искам някой някъде да ме чака“ има истинска дълбочина и драма. Много лични за всяко момиче книги, чудесно написани. Да не пропуснем и екранизацията на „Заедно“ с Одри Тоту.


Ане Б. Рагде

В родната си Норвегия Ане Б. Рагде е звезда, а първата книга от трилогията за семейство Несхов, „Берлинските тополи“, е най-продаваната книга там, с над 2 млн. продадени екземпляра. На български са преведени и трите книги. Тази семейна сага се нарежда до най-добрите образци в жанра в европейската литература, само че тук всичко е съвременно, малко странно и с достатъчна доза абсурд. Прилича на най-добрите сериали, но е още по-хубаво, защото читателят сам може да е и сценограф, и съсценарист и художник по костюмите.


Олга Токарчук

Психолог по професия, което отлично се вижда в книгите й, Олга Токарчук е абсолютно и недвусмислено женски автор – в нейните книги жените винаги са в центъра на повествованието, те са по-силни, по-умни и по-добре разбират света. Типично за Токарчук е и това, че в книгите й светът има душа, като на моменти не само животните, но дори и гъбите си имат свое мнение, свой глас и свои монолози. От последната издадена в България книга, „Карай плуга си през костите на мъртвите“, и назад през „Дом дневен, дом нощен“, „Последни истории“, „Бегуни“ и „Музика от много барабани“, всичките й книги са отлични, но „Правек и други времена“ заслужава отделно споменаване. Това е от книгите, които съм подарявала и давала за четене на всички хора наоколо, и имам поне две истории на приятели, които, четейки я, започват да плачат неконтролируемо на публични места и всяват смут. Такава е тази книга – хваща право за сърцето.


Елена Феранте

Коя е Елена Феранте, не знае никой – зад това име би могъл да се крие и мъж. Все пак едва ли – книгите й са толкова шеметно женски, с всичко хубаво и лошо на онези приятелства, които започваме в детството и понякога носим със себе си до края. Първите приятелки са като първата любов – страдаме по тях, вълнуваме се, искаме да им се харесаме, с тях сме всяка свободна минута, те формират вкуса ни, мненията ни, те са по-важни за нас от всеки друг. За такова приятелство разказва „Гениалната приятелка“. Другата книга на Феранте, издадена на български – „Дни на самота“, е за зависимостта от любимия мъж и за абсолютния срив, когато той си отиде и светът рухва разбит на най-малки парченца. Предстои да прочетем и останалите части от поредицата за гениалната приятелка, дано и те са толкова омагьосващи.


Джумпа Лахири

Наградена е с „Пулицър“ за разказите си, които са издавани в България в две книги – „Непривична земя“ и „Преводачът на болести“. Джумпа Лахири може да бъде поставена наравно с Арундати Рой и „Богът на дребните неща“ – най-проникновената и красива книга за Индия, писана някога. Именно за тази Индия си спомнят героите на Лахири в своя емигрантски живот. Раздвоени между две култури, еднакво важни за тях, те търсят мястото си така, че да не загубят себе си, без да изглеждат чужденци. Книгите на Джумпа Лахири не са просто текст – те си имат цвят, звук и аромати, особено много аромати. Абсолютно жива проза.