ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Това не е роман“, Дженифър Джонсън

„Това не е роман“, Дженифър Джонсън

Една книжка, лирична и красива като песен. Малко тъжна, трогателна и с неочакван край.

Дженифър Джонсън, една от големите писателки на Ирландия, разказва историята на едно семейство от родния си край. На брега на морето, в стара къща, живеят заедно семейството на малката Имоджън и духовете на предците й.

Красивата и дистанцирана майка Силвия, която децата наричат само по име, винаги готовият на компромиси баща Едуард, очарователният брат Джони и Имоджън с безкрайното въображение, над които всеотдайно бди прислужницата Матилда. Едно лято в къщата им пристига Бруно и присъствието му ще промени семейството завинаги.Объркана и нещастна, Имоджън губи гласа си и се опитва да намери отговори и спасение в семейния архив и историите на семейството три поколения назад. Тайни и мълчание се крият в писмата и песните на непознатата й прабаба, а един далечен прачичо, убит в Първата световна война, сякаш се преражда в красивия и лекомислен Джони.

Ирландската литература изобилства от семейни истории. Може би защото по тези земи спомените остават вградени в старите улици и къщи, в паметта на поколенията в многобройните католически семейства. Сагата за семейството на Имоджън не е нито много дълга, нито особено разтърсваща. Тя е просто хубава, мъдра и истинска – като живота. Чудесна книга! 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...