Една книжка, лирична и красива като песен. Малко тъжна, трогателна и с неочакван край.

Дженифър Джонсън, една от големите писателки на Ирландия, разказва историята на едно семейство от родния си край. На брега на морето, в стара къща, живеят заедно семейството на малката Имоджън и духовете на предците й.

Красивата и дистанцирана майка Силвия, която децата наричат само по име, винаги готовият на компромиси баща Едуард, очарователният брат Джони и Имоджън с безкрайното въображение, над които всеотдайно бди прислужницата Матилда. Едно лято в къщата им пристига Бруно и присъствието му ще промени семейството завинаги.Объркана и нещастна, Имоджън губи гласа си и се опитва да намери отговори и спасение в семейния архив и историите на семейството три поколения назад. Тайни и мълчание се крият в писмата и песните на непознатата й прабаба, а един далечен прачичо, убит в Първата световна война, сякаш се преражда в красивия и лекомислен Джони.

Ирландската литература изобилства от семейни истории. Може би защото по тези земи спомените остават вградени в старите улици и къщи, в паметта на поколенията в многобройните католически семейства. Сагата за семейството на Имоджън не е нито много дълга, нито особено разтърсваща. Тя е просто хубава, мъдра и истинска – като живота. Чудесна книга!