„Не съм ви ближна“ е втората стихосбирка на поетесата Мария Лалева. Редактор е поетесата Маргарита Петкова. За разлика от първата – „Личен архив“, в която са подбрани творби от различни периоди, в „Не съм ви ближна“ са включени само най-новите ù стихове. Емоционално и философски тези творби са по-наситени, темите обхващат дълбочината на реакцията на автора спрямо света, болката, предателството. Запазва се характерният ù стил на кратък изказ със задължителния мощен финал. Без излишна словесна орнаментика и със стремеж към изчистени описания на състояния, с втората си стихосбирка Мария Лалева се утвърждава като честен и завладяващ автор на поезия.
"Словото идва само. То те избира. Колкото и да искаш, няма как да стигнеш до него, ако не излиза от дълбините ти. Понякога това се случва благодарение на рана. Или на тишина. При някои римите се обострят като язва. Имаш я, но невинаги се проявява. Поезията е като криза на язвата. От болката се пръква стихотворение. Изведнъж. Не е като нещо, което дълго си носил и после го раждаш. Първо е мелодията. Трябва да я има дори при псувнята", убедена е Мария Лалева.
Не съм ви ближна
Не просто безбожно, а трижди прокълнато гола
ще разхождам душата си пред очите ви слепи –
да ви гледа от упор, да ви стряска с въпроси,
да ви плаши със смях и със липса на дрехи.
Голотата е страшна, безпощадно жестока
към удобния свят на страхливата съвест.
И е ад, и е грях, и е път без посока
за човешката глупост, заблудена да съди.
Облечете добре лицемерното лустро,
наметнете грижливо завистта си със риза,
закопчайте прилично, пристегнете я гузно.
Ако имате две, отминете. Не съм ви ближна.
И още...
Урок по достойнство
Мой си е, сине, и тежкият кръст
да те науча на доблест.
Да те извая от дух. От душа и от пръст,
за да си Богу достоен.
В едно те заклевам. В едно. И сега.
Жена не разплаквай, която обича.
Мъжът не оставя сълзи зад гърба.
Мъжът е достоен. Дори необичащ.
Мерзавецът бяга, но ти остани.
Бъди по-голям от страха и вината.
Глупакът мълчи, ала ти говори.
Така че след теб светлина да остава.
Така че след теб да пак да никне трева.
Така че след теб някой друг да обичат.
Дори необичащ, целувай ръка.
Че всяко сърце е от Бог. И е живо.
Има още...
Пиеса за ъгъл
Тези нови любови
са така уморителни…
С разказите за бившите,
с многото въпросителни,
с бягствата за романтика,
пък местата – все същите.
(Не, че галактиката
от това е на свършване.)
Толкова драматургия
във пиеса за ъгъл.
Някак си до абсурдност.
(А пък светът е кръгъл).
Толкова възклицателни
за прощална целувка.
Господи, остарявам ли?!
Или съм вече кучка.
