Подходих с леко недоверие към първия роман от трилогията, но четенето на трите книги от Сали Грийн е малко като спускане по пързалка – може да те е страх в началото, но накрая няма спиране. Без да е особено уникална в своята фантазност, историята на Натан, син на най-известния Черен магьосник в света, белязан завинаги от своите гени, е увлекателна, сурова на моменти и ненатрапчиво елегантна като развой и финал. [[more]] Във фентъзи света на „Полуживот“ всичко е черно-бяло – Добрата и Лошата магия се съревновават за контрол над света, а ние, обикновените хора без магически дарби, не подозираме нищо. Естествено, светът е много по-сложен като замисъл и черното и бялото не само не са абсолютни стойности, а и не могат да съществуват едно без друго. Непълнолетният Натан съчетава в себе си и двете начала, но макар да е подложен на жестоки преследвания и мъчения, успява да съхрани своята ценностна система и да се бори на страната на нормалността и човещината.
Силното начало в „Полулош“ ни въвежда в действителността, която е твърде жестока към Натан и неговите приятели, втората част – „Полуизгубен“ – леко натежава в описание на безкрайните битки между Черните и Белите. Финалът в „Полудив“ е прекрасен – без да е хепиенд, той слага едно изключително изобретателно многоточие на историята и ни оставя доволни от прочетеното. А това е предостатъчно.
