QUI MEMINIT VITAE SCIT QUOD MORTI SIT HABENDUM (в превод: "Който разсъждава за живота, знае онова, което смъртта таи.")
Алберто Анджела, син на известния телевизионен журналист Пиеро Анджела, от дете е свикнал да обикаля света с баща си. Така той научава няколко езика, придобива завидна обща култура, благодарение на която става блестящ документалист, журналист, палеонтолог. В съавторство с баща си и самостоятелно е написал десетина научнопопулярни труда, сътрудничи на вестници и е водещ на предаването "Одисей" по телевизия RAI.
Книгата "Трите дни на Помпей" е плод на многогодишното сътрудничество на автора с водещи учени и археолози, работещи на терен и изследвали случилата се през 79 г.н.е. известна трагедия (изригването на вулкана Везувий). Анджела е привърженик на т.нар. есенна теория, според която изригването, разрушило градовете Помпей и Херкулан, както и селищата Оплонтида, Стабия, Боскореале, се е случило на 24 октомври (а не на 24 август). В подкрепа на мнението си той ще представи множество доказателства, в голямата си част по-скоро косвени, каквито са всъщност и подкрепящите противоположната теза (т.нар. лятна теория).
Невъзможността да се конкретизира идва преди всичко от факта, че писмото на Плиний Млади до Тацит, описващо кончината на вуйчо му Плиний Стари (при организирането на спасителна акция за пострадалите), е дошло до нас не в оригиналния си вид, а като средновековни преписи. Алберто Анджела дава пример с 87-ата страница на Laurentianus Medicus и Codex Oratorianus от 1501 г., където са посочени различни дати - лятна и есенна.
Все пак, опирайки се на сведения и археологически находки, авторът на този разказ, водещ ни по местата, където е кипял живот, внезапно и трагично прекъснат, ни представя една есенна картина. Гроздето от обраслите с лозя склонове на планината, за която никой не подозира, че е вулкан, не само е обрано, но и е вече ферментирало и поставено в съответните съдове, готово за транспортиране към очакващите го пазари.
Четейки редовете в "Трите дни на Помпей", осъзнах, че вече не съм толкова неистово любопитна и някак всички тези вълнуващи исторически сведения отскачат от паметта ми, а трагичните свидетелства за човешката безпомощност пред природните стихии ме разстройват. Разбира се, личните ми усещания ни най-малко не омаловажават стойността на интересните истории и факти, които се научават от тази книга. [[more]] Вечно мърморещите в какви покварени и жестоки времена живеем ще е полезно да разберат, че и преди близо 2000 години развратът и насилието не са били нещо непознато - за убийство, извършено в задната стаичка на дюкян в Херкулан, се разбира едва след археологическите разкопки, а множеството документи и графити свидетелстват за корупция и разврат.
Хората и домашните животни са били значително по-ниски от сега. Средната продължителност на живота е била около 21 години за жените и 42 за мъжете. Заболяванията, засягащи опорно-двигателния апарат и костната система, са били широко разпространени. Козметиката е била отровна - олово в кремовете за разкрасяване и живак в червилото...
Все пак това са били живи хора, обичащи, мразещи и борещи се за място под слънцето. Както в живота, така и в гибелта виждаме разликите между достойните и мислещите само за себе си.
