Неделен книжен клуб

„Търся си приятел“ – чудна книга за любовта

И много усмихната .

„Търся си приятел“ – чудна книга за любовта

Издателство РИВА

Мори Понсови е аржентинска писателка, за която не бях чувала, преди да посегна към книгата й в книжарницата, но когато я разлистих, ме очакваше изненада – автограф от авторката. Очевидно това беше моята книга, така че я купих и я прочетох още същия ден.

Чудна книга за любовта се оказа „Търся си приятел“ – напълно лишена от баналните и предсказуеми обрати на стандартните любовни романи, малко магическа, малко носталгична, изобщо отлична комбинация от латинска чувствителност и женски прагматизъм.

В едно от интервютата при гостуването си в България преди няколко години Мори Понсови споделя, че историята в книгата се е родила от нейните собствени преживявания. Как една самотна жена може да си намери близък човек? Нали никой не знае, че тя е сама, че си търси приятел, а защо не и любим. И какво би станало ако в една обява тази жена опише коя е и кого търси – може би този някой ще се появи?

Героинята в книгата, Амелия, прави точно това – пуска обява във вестника. Дори този детайл е толкова симпатичен – обява във вестник, спомен от не толкова стари времена, когато това е бил надежден и при това платен начин да се достигне до много хора. И наистина Амелия получава огромно количество писма, и то   по електронната поща – все пак не говорим за чак толкова древни времена.

На пръв поглед всичко е почти както може да се очаква – има много откровени писма, има просто цинични, има симпатични, има дори една припламваща любов, която срещата очи в очи напълно потушава. Има и писма от жени – защо не – а също и едно много специално писмо.

Амелия се запознава с един мъж, който е истинска мечта –  нейната лична мечта. И както често става в живота, нищо не е както трябва да бъде. Защото любовта има прекалено много лица и дори не се досещаме какво ни очаква в следващия момент. 

В цялата история са намесени и бабата на Амелия, едно момче, което си мисли, че е птица,  дори едно джудже. Всичко това прави света магически, но любовта просто не може да съществува по друг начин.

Много усмихната книга, която прилича на сюрреалистична рисунка – пълна с чудни образи и светлина. Колко хубаво би било любовните романи да са такива не само в книгите, но и в живота. 

Сама.