ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Търся си приятел“ – чудна книга за любовта

„Търся си приятел“ – чудна книга за любовта

Издателство РИВА

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Мори Понсови е аржентинска писателка, за която не бях чувала, преди да посегна към книгата й в книжарницата, но когато я разлистих, ме очакваше изненада – автограф от авторката. Очевидно това беше моята книга, така че я купих и я прочетох още същия ден.

Чудна книга за любовта се оказа „Търся си приятел“ – напълно лишена от баналните и предсказуеми обрати на стандартните любовни романи, малко магическа, малко носталгична, изобщо отлична комбинация от латинска чувствителност и женски прагматизъм.

В едно от интервютата при гостуването си в България преди няколко години Мори Понсови споделя, че историята в книгата се е родила от нейните собствени преживявания. Как една самотна жена може да си намери близък човек? Нали никой не знае, че тя е сама, че си търси приятел, а защо не и любим. И какво би станало ако в една обява тази жена опише коя е и кого търси – може би този някой ще се появи?

Героинята в книгата, Амелия, прави точно това – пуска обява във вестника. Дори този детайл е толкова симпатичен – обява във вестник, спомен от не толкова стари времена, когато това е бил надежден и при това платен начин да се достигне до много хора. И наистина Амелия получава огромно количество писма, и то   по електронната поща – все пак не говорим за чак толкова древни времена.

На пръв поглед всичко е почти както може да се очаква – има много откровени писма, има просто цинични, има симпатични, има дори една припламваща любов, която срещата очи в очи напълно потушава. Има и писма от жени – защо не – а също и едно много специално писмо.

Амелия се запознава с един мъж, който е истинска мечта –  нейната лична мечта. И както често става в живота, нищо не е както трябва да бъде. Защото любовта има прекалено много лица и дори не се досещаме какво ни очаква в следващия момент. 

В цялата история са намесени и бабата на Амелия, едно момче, което си мисли, че е птица,  дори едно джудже. Всичко това прави света магически, но любовта просто не може да съществува по друг начин.

Много усмихната книга, която прилича на сюрреалистична рисунка – пълна с чудни образи и светлина. Колко хубаво би било любовните романи да са такива не само в книгите, но и в живота. 

Сама.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...