ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Цяр за ударени от мълния“ – магията на простите неща

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Да се потопи удареният от мълния в студена вода с оцет едва ли ще помогне с нещо. Впрочем в тази книга няма нито един спасен от подобно бедствие, рецептата е само един от многото любопитни детайли в дневника на стопанката на къщата, в който тя събира целия свят – рецепти, статии от местния вестник, коментари, сухи растения, малки спомени. Една тетрадка, в която е животът на майката на Бет.

Бет е петнадесет годишна и живее в обикновено фермерско семейство в Британска Колумбия, в Канада, в края на Втората световна война. До фермата започва резерватът на индианците – по-младите са ратаи на баща й, най-добрата й приятелка е индианка, но възрастните още помнят и знаят страшни истории за убити деца, преследвани хора и за духовете, които живеят по тези земи открай време.

Това е втората книга на Гейл Андерсън-Даргац, която чета и отново съм очарована от таланта й на разказвачка, която разгръща пред нас живота на Бет като на кино. Ежедневието във фермата е разказано през очите на момичето, но това изобщо не е скучен разказ. Бет живее в един свят толкова различен от нашия, че целият звучи като приказка. Ежедневието й е почти хипнотично красиво, изпълнено с аромати, ритмично повтарящи се действия, магически природни картини и дребни радости, които препълват сърцето й.

Същевременно светът на Бет е жесток, изпълнен с денонощен труд, насилие – дори в семейството, реални и ирационални страхове и липса на всякакви удобства. И понеже тя е свикнала с това от раждането си, дори мечтите й не се простират по-далече от простичките ежедневни радости и един чифт червени обувки за танци.

Много приятна за четене книга, която ненатрапчиво ни припомня колко много значат дребните неща в живота ни и каква магия има в ежедневието, когато то е сигурно, нахранено и изпълнено с обич. Всички го имаме и когато затворим тази книга то ще ни се усмихне, безценно.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...