Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

„Цяр за ударени от мълния“ – магията на простите неща

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Да се потопи удареният от мълния в студена вода с оцет едва ли ще помогне с нещо. Впрочем в тази книга няма нито един спасен от подобно бедствие, рецептата е само един от многото любопитни детайли в дневника на стопанката на къщата, в който тя събира целия свят – рецепти, статии от местния вестник, коментари, сухи растения, малки спомени. Една тетрадка, в която е животът на майката на Бет.

Бет е петнадесет годишна и живее в обикновено фермерско семейство в Британска Колумбия, в Канада, в края на Втората световна война. До фермата започва резерватът на индианците – по-младите са ратаи на баща й, най-добрата й приятелка е индианка, но възрастните още помнят и знаят страшни истории за убити деца, преследвани хора и за духовете, които живеят по тези земи открай време.

Това е втората книга на Гейл Андерсън-Даргац, която чета и отново съм очарована от таланта й на разказвачка, която разгръща пред нас живота на Бет като на кино. Ежедневието във фермата е разказано през очите на момичето, но това изобщо не е скучен разказ. Бет живее в един свят толкова различен от нашия, че целият звучи като приказка. Ежедневието й е почти хипнотично красиво, изпълнено с аромати, ритмично повтарящи се действия, магически природни картини и дребни радости, които препълват сърцето й.

Същевременно светът на Бет е жесток, изпълнен с денонощен труд, насилие – дори в семейството, реални и ирационални страхове и липса на всякакви удобства. И понеже тя е свикнала с това от раждането си, дори мечтите й не се простират по-далече от простичките ежедневни радости и един чифт червени обувки за танци.

Много приятна за четене книга, която ненатрапчиво ни припомня колко много значат дребните неща в живота ни и каква магия има в ежедневието, когато то е сигурно, нахранено и изпълнено с обич. Всички го имаме и когато затворим тази книга то ще ни се усмихне, безценно.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...