Твоето компетентно дете, Йеспер Юл

И неговите некомпетентни родители, би добавил обидено някой по-закоравял привърженик на стария семеен ред. Не се безпокойте, никой не ни нарича некомпетентни, никой не ни заклеймява, единственото, което тази книга прави е даде нова перспектива на възпитанието. Обръща го с хастара навън и ни показва кога то е просто кухо нравоучение, кога е лишено от смисъл и послание, кога е вредно за детето и за самите родители. За доста от днешните родители, отраснали в консервативни семейства, в които от децата се очакваше единствено да са „послушни” и това беше висшата ценност не само на семейството, но и на обществото, тези идеи може да звучат прекалени и дори обидни. За други, чиито родители са били малко по-либерални в подхода си и които са разговаряли с децата си, вместо единствено да ги назидават, тази книга ще се превърне в ценен помощник в тяхното собствено родителство. Прав е авторът, когато казва, че сегашното поколение родители в по-голямата си част усещат голямата нужда от промяна на модела, но и че няма от кого да гледат. Аз самата съм се усещала по този начин неведнъж – знам, че нещо не е наред, инстинктивно усещам, че трябва да проявя разбиране и да позволя на сина ми да бъде себе си, т.е. да му се доверя. В същото време всички около мен крещят – не му позволявай да ти се налага, после никога не можеш да се оправиш и прочие. Поглеждам назад, виждам различния подход на майка ми и баща ми /ще откриете още една революционна идея – че родителите не е нужно да са „единни” във възпитанието си/ и си казвам, е, все пак станах човек. Е, и това е грешна постановка – хората са си хора, още откакто са се родили. Те не стават хора в последствие. После пък си казвам, и защо моето дете трябва да изживява същите сблъсъци и „малки” трагедии като мен? От опит знам, че когато аз съм добра и разбираща майка, всичко е наред. Реша ли да приличам на някой друг и да въвеждам ред с твърда ръка, всичко се проваля и всички сме нещастни. Именно механизмите, които стоят зад този процес обяснява авторът и прави уговорката, че идеални родители няма. Това малко ме успокоява, докато все пак се опитвам да налучкам верния тон. И в същото време си мисля – ние едва ли ще се справим много добре, но със сигурност нашите деца ще бъдат по-добри родители. И то защото ще могат да гледат от нас :)