Паметта и забравата – двете крайности на спасението на човека. Хората, които помнят всичко и мога да възстановят съкровените мигове от миналото до най-малката подробност, аромат и цвят. Или онези, които забравяйки, бягат от тъжното и страшното, сами в големия и объркан свят.
Между тези две крайности се движи книгата на Джефри Мур. Главният герой Ноел Бурун е синестет – той има „цветова“ памет, в ума му буквите и цифрите се асоциират с цветове, паметта му е феноменална и той може да извика в съзнанието си всяка подробност почти от самото си раждане. Книгите, които е чел, формулите, които е виждал, хората с които се е запознал – всичко е в главата на Ноел като калейдоскоп от цветове, който в миговете на емоционална превъзбуда става направо болезнен. Ноел е отгледан от любящи родители, които са напълно наясно с неговите странности и правят всичко възможно да му дадат възможно най-много информация, едновременно предпазвайки го от външния свят.
По ирония на съдбата майката на Ноел страда от Алцхаймер и постепенно губи паметта си, светът на нейната нормалност се разпада, емоциите й са объркани, познатите лица – размити. Двамата трябва да намерят начин да си помогнат – Ноел като открие лекарство, с което да спре развитието на болестта, а майка му – като задържи последните искрици нормалност, с които да слепи отново разпадащия се свят.
В това приключение им помагат най-добрия приятел на Ноел – Норвал – приказно красив французин, който спи с жените по азбучен ред и си има своето мрачно минало, очарователната и умна Самира и Джей Джей, който е винаги усмихнат и пълен с идеи и може би най-близко до истински човек сред всички невероятни и ексцентрични персонажи в книгата.
Написана подробно и с много детайлни бележки за синестезията, болестта на Алцхаймер, фармацевтиката, химията, мистиката, поезията и още какво ли не, за мен поне книгата е със стотина страници повече от необходимото, но определено е различна, интересна и запомняща се.