ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Твърде малко светлина", Владан Матиевич

"Твърде малко светлина", Владан Матиевич

"Твърде малко светлина" на Владан Матиевич е доста депресираща книга, която въпреки ясно разпознаваемите микро и макро рамки, отнасящи се за постсоциалистическата реалност в Сърбия, спокойно може да бъде припозната и за България.

Това са три новели с герои аутсайдери, "живеещи" повече в сънищата си. Всеки от тях е с някакъв вид психологическо разстройство. Сякаш авторът вижда целия живот и света около себе си лишени от достатъчно радост и светлина. 

Най-красноречивата за мен метафора на изконната "приучена безпомощност", затънала в идеализирана представа за славно и героично минало, в нежелание за адаптиране към модерността и в задължителната невинност (жертва на "чужди, враждебни сили"), е набързо положеният върху павирания път тънък пласт асфалт, където на завоя се е образувала кална локва. Покрай нея притичват пешеходците, за да не бъдат оплискани от онези с автомобилите. Това е яма, която никога (въпреки извършваните често на две, на три ремонти) няма да бъде премахната.  Не мога да подмина и "изконния" за Балканите антифеминизъм, бликащ от първата новела, класическа относно представата за активистите в това движение.

Добре написана е тази книга. Авторът й е оформен писател и Сърбия вероятно в негово лице има надежден бъдещ творец, но не е моето нещо. Няма как да е моето, при това не заради несъгласията ми с мирогледа и прочита на нещата, а поради неположеното усилие от страна на автора да размърда пропадналия си герой алкохолик да осигури храна на едно изнемощяло малко коте... Действие, което "фанатичен" котколюбител няма как да прости нито в реалността, нито в изкуството!

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...