Хилари Мантел напълно заслужено е най-награждаваната писателка в съвременна Англия – тя е от онази изчезваща порода велики разказвачи, които с думите си създават атмосфера, свой свят, герои от плът и кръв. Напълно извън тенденцията световната литература да е все по-универсална като теми и ценности, да е продаваема навсякъде и да се отнася до всеки читател, Хилари Мантел не прави компромиси – разказите й са абсолютно, стопроцентово британски. [[more]]Британски разказ не е обезателно нещо привлекателно. Напротив – авторката гледа на своята родина и съгражданите си доста трезво, направо безпощадно. Атмосферата е смразяваща, чаят се лее обилно, хората трудно прикриват своя консерватизъм, ксенофобията си, отчаянието си и кроткото примирение с досадната рутина на делника. Животът им рядко е осветен от нещо красиво като любов или дете, мечтите и протестите им потъват в мълчание.
Едноименният разказ за убийството на Маргарет Тачър разказва иронично за това очевидно несъстояло се покушение срещу Желязната лейди. Можеше да е смешно, но събитията от последните месеци показаха на Европа, че всъщност никой не знае какво в действителност мислят хората отвъд Ламанша.
Проза от най-високо качество и ако литературата е прозорец към света, то през този се виждат само мъгла и леден есенен дъжд.
