Неделен книжен клуб

Умберто Еко, жесток и неочаквано нежен

"Нулев брой" на Умберто Еко е простичък и суров текст в сравнение с характерния за писателя стил, в който подобно от магическия сандък на фокусник излизат история от историята, значения и символи, прикрити зад други, многоцветни и замайващи.

Умберто Еко, жесток и неочаквано нежен

"Нулев брой" на Умберто Еко е простичък и суров текст в сравнение с характерния за писателя стил, в който подобно от магическия сандък на фокусник излизат история от историята, значения и символи, прикрити зад други, многоцветни и замайващи. Не, тук читателят от самото начало е наясно, че е въвлечен в история на шантаж, прикрита зад вероятността за създаването на нов вестник. Свидетели сме на шаблонното мислене в масовата журналистика, заливащо ни отвсякъде – мислене, приспиващо ни и държащо ни в удобното за всяка власт състояние на самоуспокояващо се битийно безразличие, залъгващо се, че лошите неща се случват или някъде твърде далеч от нас, или на хора твърде различни.[[more]]Романът е едновременно жесток и неочаквано нежен. Безмилостен, казващ нелицеприятни истини и за списващите и за читателите, заиграващ се с митове и обичта към конспирациите, същевременно показващ ни, че всяка една уж заплетена и секретна история се разиграва пред очите ни, само дето ние, подобно на разтревожен за проблемното поведение родител, ровим из тайните места на детето, без да забележим оставените на видно място свидетелства. Еко в прав текст ни заявява, че сме повърхностни, неумеещи да се замислим, интересуващи се единствено от клюки, неспособни на емпатия... И в целият този "змиярник", както го определя самият той – една изненадваща любовна история, показваща колко силни, истински, креативни и способни са уж крехките и беззащитни като невинно врабче жени.

Специално за мен "Нулев брой" ще остане в паметта ми с откритието на един джаз музикант с интересен произход. Любопитен факт, позволяващ ми до известна степен да не затъвам в наистина отчайващото блато на "всички са маскари".