ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Уроборос" на Иво Георгиев

"Уроборос" на Иво Георгиев
Пригответе се за емоция. Ако вземете в ръцете си „Уроборос“ на Иво Георгиев с намерението да попаднете в динамичен и интригуващ свят на активни събития, вероятно ще останете разочаровани. Не защото книгата е слаба, а защото най-хубавото в нея са онези мигове на размисъл, които авторът ни предлага.

Едно тихо пътуване до Корсика на младия Добри носи цял куп спомени. Вглеждайки се в лицата на спътниците, с които ще сподели тази екскурзия, той ще припомни своето минало – кога на глас, край огъня, споделяйки нещо на другите, кога наум, вглъбен в себе си, пътувайки към следващата дестинация, която задължително трябва да разгледат. В тесните калдаръмени улици на острова той намира стара тетрадка – дневник на българин, част от сектата джованали, които живеят, крият се и се бият по тези земи „само“ 7-8 века по-рано. Така съдбите на двама българи ще се преплетат, за да ни разкажат паралелните им истории, които нямат нищо общо и в същото време водят до толкова сходни размисли.

Зачетох се в романа една дъждовна събота, когато най-малко имах нужда от друго освен тихи размисли и разговорът ни с тази книга се получи... Не знаех нищо за автора и за романа, просто отворих на първа страница и се потопих в красивите метафори, с които са пълни редовете. Никога не се бях замисляла, че „Самотата е кръгла. Самотата е куче, което се опитва да си захапе опашката, понеже се чуди какво да прави.“

„Уроборос“ те провокира. Предлага ти един различен свят, пълен с много изречения, които те карат да спреш. Четеш със свой ритъм, необичаен, определен от онези малки оазиси с думи, които те връщат да ги препрочетеш няколко пъти. Да ги кажеш полугласно, за да усетиш всяка сричка на езика си и тогава да продължиш с романа. Действието не е толкова важно, в крайна сметка миналото, настоящето и бъдещето се сливат. Не защото историческата действителност не ни удовлетворява, а защото емоциите стоят над всичко. Нашите собствени спомени и размисли са истинското богатство, което имаме или нямаме в един момент и именно красотата на тези размисли прави този роман толкова прекрасен.