„Да бъдеш или не…“ – не е ли истински забавно, ако си представим как този въпрос си задава едно още неродено човече? За него това питане е абсолютно буквално. И именно оттам започва книгата на Иън Макюън – с колебанията на един съвсем малък, още нероден Хамлет.
Не зная от личен опит, но съм склонна да се доверя на критиката, че в световната литература няма друга книга, написана от името на напълно разумно, мислещо и колебаещо се, но още неродено бебе. Именно то е разказвачът във „В черупката“. Майка му е вече в края на бременността си, но бъдещото майчинство е последното, което я вълнува – тя се е разделила с мъжа си, владетелят на богатството – в случая стара лондонска къща, струваща милиони – и му изневерява с брат му, точно както помним от трагедията на Шекспир.
Бебето, притиснато във вече доста отеснелия си вътреутробен дом, омотано в пъпната връв и чуващо шумния поток на кръвта, се ослушва да разбере какво се случва. Изглежда майка му и чичо му замислят нещо. Постепенно се разбира и какво – двамата коварни любовници замислят убийството на бащата. В своя малък бебешки свят, впрочем съвсем не наивен, бебето иска да си отговори на безброй въпроси и непрекъснато спори само със себе си и философства. Изглежда литературната дарба на бащата поет избуява още в утробата. Чичото на свой ред е глупав, но хитър, похотлив и противен. Особено любопитни са наблюденията на бебето за външния вид на хората, които то не вижда, но предусеща по съвсем малки знаци и движения.
Написана от истински майстор разказвач, интересна и неочаквана до самия край, това е още една хубава книга на любимия Макюън. Моят екземпляр е с автограф от автора, когото тази година видяхме като гост на CineLibri. Успях да му кажа лично „Благодаря Ви за всяка дума“, а той ми отвърна „Благодаря, че ги четете“.
