ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„В черупката“ от Иън Макюън: Колебанията на един още нероден Хамлет

„В черупката“ от Иън Макюън: Колебанията на един още нероден Хамлет

Издателство "Колибри"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

„Да бъдеш или не…“ – не е ли истински забавно, ако си представим как този въпрос си задава едно още неродено човече? За него това питане е абсолютно буквално. И именно оттам започва книгата на Иън Макюън – с колебанията на един съвсем малък, още нероден Хамлет.

Не зная от личен опит, но съм склонна да се доверя на критиката, че в световната литература няма друга книга, написана от името на напълно разумно, мислещо и колебаещо се, но още неродено бебе. Именно то е разказвачът във „В черупката“. Майка му е вече в края на бременността си, но бъдещото майчинство е последното, което я вълнува – тя се е разделила с мъжа си, владетелят на богатството – в случая стара лондонска къща, струваща милиони – и му изневерява с брат му, точно както помним от трагедията на Шекспир.

Бебето, притиснато във вече доста отеснелия си вътреутробен дом, омотано в пъпната връв и чуващо шумния поток на кръвта, се ослушва да разбере какво се случва. Изглежда майка му и чичо му замислят нещо. Постепенно се разбира и какво – двамата коварни любовници замислят убийството на бащата. В своя малък бебешки свят, впрочем съвсем не наивен, бебето иска да си отговори на безброй въпроси и непрекъснато спори само със себе си и философства. Изглежда литературната дарба на бащата поет избуява още в утробата. Чичото на свой ред е глупав, но хитър, похотлив и противен. Особено любопитни са наблюденията на бебето за външния вид на хората, които то не вижда, но предусеща по съвсем малки знаци и движения.

Написана от истински майстор разказвач, интересна и неочаквана до самия край, това е още една хубава книга на любимия Макюън. Моят екземпляр е с автограф от автора, когото тази година видяхме като гост на CineLibri. Успях да му кажа лично „Благодаря Ви за всяка дума“, а той ми отвърна „Благодаря, че ги четете“.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...