ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"В един прекрасен ден животните се почувстваха тъпо..."

"В един прекрасен ден животните се почувстваха тъпо..."

Когато Леополд се прибра у дома, жирафчетата не искаха още да си лягат и най-малкото помоли:

– Тате, моля те, прочети ни нещо!

Тогава бащата взе „Дневен сахарски куриер“ и зачете: „Четири години след края на войната броят на бежанците в западната част на Германия се е увеличил до четиринайсет милиона, предимно старци и деца, и това число продължава месец след месец да става още по-голямо. Никой не иска да ги…“.

– Стига, Леополд! – каза жена му. – Това не е за малки жирафчета!

Когато Алоис влезе в спалнята, всичките му деца викнаха в един глас:

– Моля те, моля те, прочети ни нещо!

Таткото посегна към вестник „Сахарски глас“ и каза:

– Тихо, сега! – След което зачете:

– „Четири години след края на войната, която разруши половината свят и чиито последици и до днес се усещат, вече се носят слухове за нова война, която била тайно подготвяна, и следващата…“

– Веднага престани, Алоис! – извика жена му. – Стига! Това не е за малки лъвчета!

Когато слончетата и всички деца на останалите животни заспаха, Оскар, големият слон, отиде в кухнята, където жена му миеше съдовете, за да помогне при бърсането им.

– Просто да излезеш извън кожата си! – избуча той.

– Заради толкова малко съдини! – рече тя. – От ден на ден ставаш все по-мързелив!

– Нямам предвид твоите чинии и чаши – каза той, – мисля си за хората! За бежанците, за атомната бомба, за стачките, за глада в Китай, за излишъка в Южна Америка, за войната във Виетнам, за изчезналите деца и родители, за безредиците в Палестина, за затворите в Испания, за черния пазар, за емигрантите… – Той се отпусна изтощено на един кухненски стол.

Жена му тъкмо изплакваше с хобота си купичките за мляко на децата.

– Там! – извика той внезапно.

Тя се стресна и изпусна едната купичка.

– Там! – избоботи той глухо и удари с юмрук по кухненската маса, където лежеше „Сахарски вечерен вестник“. – Там! Чети! По дяволите, отново конференция! О, тези хора! Могат само да разрушават! Почнат ли нещо да строят, се получава Вавилонската кула! Просто ми е мъчно за децата!


Откъс от новия роман на Харуки Мураками

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.