Когато Леополд се прибра у дома, жирафчетата не искаха още да си лягат и най-малкото помоли:
– Тате, моля те, прочети ни нещо!
Тогава бащата взе „Дневен сахарски куриер“ и зачете: „Четири години след края на войната броят на бежанците в западната част на Германия се е увеличил до четиринайсет милиона, предимно старци и деца, и това число продължава месец след месец да става още по-голямо. Никой не иска да ги…“.
– Стига, Леополд! – каза жена му. – Това не е за малки жирафчета!
Когато Алоис влезе в спалнята, всичките му деца викнаха в един глас:
– Моля те, моля те, прочети ни нещо!
Таткото посегна към вестник „Сахарски глас“ и каза:
– Тихо, сега! – След което зачете:
– „Четири години след края на войната, която разруши половината свят и чиито последици и до днес се усещат, вече се носят слухове за нова война, която била тайно подготвяна, и следващата…“
– Веднага престани, Алоис! – извика жена му. – Стига! Това не е за малки лъвчета!
Когато слончетата и всички деца на останалите животни заспаха, Оскар, големият слон, отиде в кухнята, където жена му миеше съдовете, за да помогне при бърсането им.
– Просто да излезеш извън кожата си! – избуча той.
– Заради толкова малко съдини! – рече тя. – От ден на ден ставаш все по-мързелив!
– Нямам предвид твоите чинии и чаши – каза той, – мисля си за хората! За бежанците, за атомната бомба, за стачките, за глада в Китай, за излишъка в Южна Америка, за войната във Виетнам, за изчезналите деца и родители, за безредиците в Палестина, за затворите в Испания, за черния пазар, за емигрантите… – Той се отпусна изтощено на един кухненски стол.
Жена му тъкмо изплакваше с хобота си купичките за мляко на децата.
– Там! – извика той внезапно.
Тя се стресна и изпусна едната купичка.
– Там! – избоботи той глухо и удари с юмрук по кухненската маса, където лежеше „Сахарски вечерен вестник“. – Там! Чети! По дяволите, отново конференция! О, тези хора! Могат само да разрушават! Почнат ли нещо да строят, се получава Вавилонската кула! Просто ми е мъчно за децата!
Откъс от новия роман на Харуки Мураками
Елена Миланова
Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата My Italian Days.