Американката Кейт Бетс пише мемоаристичната книга "Париж, моя мечта", за да сподели своите спомени за осъществяването на младежката си мечта да живее и работи в града на светлините, културата, модата и бохемите. Същевременно това е и личната й изповед на израстването й като човек и професионалист - журналист, специалист в областта на модата.
Бетс, работила в парижката редакция на медийния магнат Джон Феърчайлд и продължила в Ню Йорк - американският Vogue, главен редактор на Harper's Bazaar, се връща назад по стъпките си, за да проследи как от неуверено търсещо своето място момиче тя, американката, току-що завършила "Принстън", пристига в един чужд град, в чужда страна, на чужд континент, живее под наем с чуждо семейство сред култура и ценности, различаващи се от тези, с които е свикнала. Една висока американка, амбициозна, бързаща сред небрежната елегантност и спокойната френска непретенциозност, където хората винаги намират време за приятелски сбирки, чаша кафе и разходка. [[more]] Кейт Бетс ни показва Париж от 80-те години на миналия век, между социалните вълнения и консервативната семейна атмосфера. Споделя впечатленията си от прохождането си в света на модата, все още индивидуална, непринадлежаща на корпорациите, елитарна, блестяща, трудно достъпна. Тичаме с нея и фотографите, помъкнали тежкото си оборудване, след знаменитостите, в търсене на тенденции и стил.
В тези своеобразни уроци по стил, жаргон и съблазън от световната столица на модата заедно с авторката ставаме свидетели на промяната, на смяната, на настъпването на технологиите, мултинационалните корпорации, на превръщането на света във виртуален, отдалечен от всеки на един клик, където на премиерите на колекциите на водещи модни къщи блогърите изместват традиционната журналистика, а парижанките са изоставили черния чорапогащник и минижупа.
