„Уна & Селинджър“ на Фредерик Бегбеде за мен е най-въздействащият антивоенен роман, прочетен тази година.

Под прикритието на любопитната любовна история между малолетната дебютантка Уна О'Нийл и младия Селинджър, французинът Фредерик Бегбеде изговаря редица нелицеприятни истини за Втората световна война. Десантът в Нормандия, освобождаването на Франция, битките в Германия, спасяването на концлагеристите – всичко това е лишено от сантименталната героичност и е показано такова, каквото е било – ненужни жертви, изнасилвания, грабежи. Спасителите се държат като агресори, жестокостта на довчерашните жертви към днишните окупатори не е по-различна и е също толкова отвратителна. Чернокожите бойци от САЩ не участват в триумфалното освободително шествие в Париж. Твърде бавно армиите стигат до концлагерите, авиацията руши френски и немски градове, но железопътните линии към лагерите на смъртта остават непокътнати. Млади мъже, някои - още деца, гинат в нечовешки мъки. И в цялата тази отвратителна касапница млад офицер, начинаещ писател, търси спасение за душата си в спомена от една невъзможна, несъстояла се любов. Не мога да отрека, че съм изненадана от мекотата и лиричността на Бегбеде в този роман. Въпреки декларираната от него почит и преклонение към момичето Уна и към избора ѝ на сигурност в брака с Чарли Чаплин, французинът сякаш е на страната на създателя на "Спасителят в ръжта" - книгата, която слага начало на преклонението към младостта – така характерно за западната култура днес. 

Дори Фредерик Бегбеде да не е от писателите, които обичате, прочетете тази книга. Може да не се съгласите с вижданията, с тълкуванията, но тя ще ви накара да се замислите и дори да ви ядоса, ще ви е интересна.